Защо Европа не може да избяга от сянката на САЩ

Миналата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио, говорейки пред Партенона, формулира визия, която засягa и Европа. Той описа американската политика като „безкомпромисния стремеж към национална мощ“ и предложи партньорство с европейските държави в името на запазване на „отличителния характер“ на западната цивилизация. За много европейци обаче тонът и съдържанието на това послание звучаха по-скоро като предупреждение, отколкото като покана.

От взаимозависимост към доминация?

Европа се опитва да изгражда стратегическа автономия, но реалните зависимости растат. Над половината от разходите за военна техника на европейските членове на НАТО са в размери, които се доближават до стойността на планираните покупки от САЩ, което означава, че много от инвестициите в отбраната на континента са тясно свързани с американските въоръжени сили и доставчици.

Това материално преплитане дава на Вашингтон не само възможности за влияние, но и инструменти да насочва решения в европейските столици. Върху картината на зависимост и влияние се наслагват и политически послания от високо ниво, които не остават незабелязани сред европейските елити и общественост.

Инструментите на натиска

Администрацията на Доналд Тръмп открито заявява амбицията да влияе върху вътрешните процеси в Европа. В своята стратегия за национална сигурност тя поставя сред приоритетите „насърчаването на съпротивата срещу настоящата посока на развитие на Европа вътре в самите европейски държави“. Такъв формулиран приоритет предполага не само дипломатически усилия, но и практическа готовност да се използват икономически средства.

Пример за това беше използван от президента Тръмп по-рано този месец, когато той заплаши да прекрати износа на изкопаеми горива, ако Европа не освободи част от стратегическите си резерви от дизелово гориво. В конкретния случай мотивът бе чисто политически: опасение, че високите цени на горивата могат да навредят на резултатите му на междинните избори. Но ефективността на подобни заплахи ражда риск те да станат повторяеми инструменти за натиск в бъдеще.

Енергийната промяна и нова зависимост

След руското нахлуване в Украйна през 2022 г. европейските правителства стартираха мащабни усилия за намаляване на зависимостта от руския газ. Тези стъпки бяха насочени към диверсификация на доставките и укрепване на енергийната сигурност на континента. Но в практиката мнозина политици и анализатори наблюдават, че вместо пълна независимост, Европа за кратко време премина към по-голяма зависимост от САЩ — държава, която в момента използва икономическите и политическите си лостове с апетит, който мнозина приписват на Кремъл.

Комбинацията от военна интеграция, критична технологична зависимост и енергийни връзки създава системна уязвимост: решенията, които европейските лидери могат да вземат, често са ограничавани от външни фактори и от възможността тези фактори да бъдат използвани като лост.

Какво следва за Европа

Европейските държави срещат дилема: опитите за напускане на една зависимост водят до поява на друга. Ако целта е действителна стратегическа автономия, това изисква не само политически декларации, но и реални усилия — преразглеждане на въоръженията, диверсификация на технологични вериги и изграждане на солидни енергийни алтернативи, които не се свеждат до една външна опция.

До момента обаче тенденцията е обратна: Вашингтон разполага с комбинация от средства и политическа воля да влияе върху европейските решения, а ефективността на тези средства затвърждава тяхното използване. Това поставя Европа пред въпроса как да превърне заявените амбиции за автономия в реални политически и икономически инструменти, а не само в декларации.