На 5 декември Православната църква чества паметта на Сава Освещени. Той произлиза от благородно семейство в Кападокия (Мала Азия) и израства в монашеския облик, станал епископ, а по-късно се оттегля като отшелник в пустинните местности близо до река Йордан.
След смъртта на родителите си, светецът използва наследството им за строеж на странноприемници, болници и манастир в близост до Ерусалим. Манастирът „Свети Сава“ продължава да съществува и до днес, като през средновековието става център на книжовната дейност и поклонение за източноправославните християни.
В българския народен календар, Савинден се свързва със зимни обичаи и се предава като ден, в който се готвят трапези в чест на свети Никола. Легендата съобщава, че Сава следва винаги зад сестра си Варвара, като моли тя да не пуска ледени зърна по нивите. В народната представа този празник се свързва и със забраната да се пипат остри предмети.
Също така, Савинден се асоциира с подготовката на Никулденската трапеза, а в някои региони на страната този ден се празнува като “сечено и порязано”, съчетавайки обичаи и обреди в чест на починалите.
В този ден хората с имена Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, и Сафка честват имен ден.
