Бизнес

Как да решим проблема с контрола в съвременния свят?

Либералният отговор на усещането за загуба на контрол често е повече норми, закони и регулации. Но натрупването на правила

Как да решим проблема с контрола в съвременния свят?

Либералният отговор на усещането за загуба на контрол често е повече норми, закони и регулации. Но натрупването на правила не винаги повишава чувството за сигурност — понякога то има обратен ефект и увеличава усещането за безсилие и фрустрация.

Понякога по-ефективен подход е не нова вълна от регулации, а по-голямо доверие в хората. Когато им се гласува доверие да взимат решения, вместо да бъдат задушени от контрол, те често действат отговорно и с мотивация, дори с удоволствие. Това не е апология за безконтролност, а призив за преценка как и кога правилата създават ред, а кога — хаос.

Светът, управляван от авторитарни лидери, показва колко нестабилен може да бъде редът, който се крепи само на властови хватки. Тези лидери по-често внасят допълнителна хаотичност, отчасти защото не умеят да ограничават собствените си апетити — нещо, което прави тяхната власт по-малко предвидима и по-рискова в дългосрочен план.

Културен образ на епохата

За да илюстрира духа на времето, авторът посочва две музикални произведения. Първото е „Залезът на боговете“ на Вагнер — образ на епична упадъчност, макар самият композитор да не е имал намерението да създава подобни общи картини. Второ, песента „She’s Lost Control“ на Joy Division се явява по-елементарна и директна метафора на загубата на контрол: повторението на фразата „тя отново изгуби контрол“, тревожните образи в текста за „объркването в очите ѝ, което казва всичко“ и за „гласа, който ѝ е казвал кога и къде да действа“, както и визуалните сцени от концерти с трескави движения на Иън Къртис. Къртис, който е страдал от тежка форма на епилепсия, се самоубива в своя хол на 23-годишна възраст — факт, който допълнително натоварва символиката на загубена възможност за контрол над собственото тяло и съдба.

Хаосът в новините

Последните заглавия и сигнали в публичното пространство подчертават усещането за глобална несигурност. Доналд Тръмп в реч пред ООН отправя заплаха да „унищожи“ Иран — изказване към институция, чието предназначение е да служи като храм на мира. Владимир Путин говори за възможността да се използва „стратегическо“ ядрено оръжие като изход от задънената улица в Украйна, което внася допълнителна тревога за международната стабилност.

Научни и здравни инциденти също допринасят за климата на безредие: смъртта на лабораторен работник в Иркутския научноизследователски институт за борба с чумата — звено, обслужващо Сибир и Далечния изток — предизвиква опасения за възможна епидемия от чума и подчертава рисковете от инциденти при работа с опасни агенти.

В технологичната сфера Бил Гейтс предупреждава, че изкуственият интелект може да доведе до смъртта на „един милиард души“, ако попадне в неподходящи ръце — остра и тревожна оценка на потенциалните злоупотреби с мощни технологии.

Социалната нестабилност се проявява и на улицата: във Франция ученици палят училищата си и други сгради, а в Германия крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) води в националните социологически проучвания. Тези явления сочат към растяща поляризация и ерозия на обществените норми, както и към усилване на радикалните настроения в някои общества.

Заключението е ясно: не всяко ново правило е решение, а не всяка концентрация на власт носи ред. В условията на бързи технологични промени и нарастващи международни напрежения е необходимо внимателно съчетание от ясни, доказателни регулации, институционална отчетност и повече доверие в отговорните практики на гражданите. Само така може да се намали рискът от ескалация на хаоса, който виждаме и в културните метафори, и в новинарските заглавия.