Забавление

Вила Епекуен: потопеният град-призрак и мъжът, който остана

От курорт до подводен град Вила Епекуен е създадено през 1921 г. на брега на едноименния басейн и бързо

Вила Епекуен: потопеният град-призрак и мъжът, който остана

От курорт до подводен град

Вила Епекуен е създадено през 1921 г. на брега на едноименния басейн и бързо се утвърждава като спа курорт благодарение на солената и минерално богата вода. Местните извори са сравнявани с Мъртво море и привличат посетители, които търсят облекчение при артрит и кожни заболявания. В разцвета си градчето разполага с луксозни хотели, кафенета и дори железопътна връзка до Буенос Айрес, а постоянните му жители са били около 1500, докато през летния сезон туристите достигаха до 25 000.

Наводнението през 1985 г. и потъването

През началото на 80-те страната е ударена от силни валежи, които повишават нивото на водите. Въпреки защитните диги и инженерни съоръжения, една разрушителна вълна — „сейш“ — пробива язовирната стена и водата нахлува в курорта. Семействата са евакуирани с надеждата да се върнат след няколко седмици, но потоците не спират и в рамките на месеци Вила Епекуен изчезва под повърхността. В пика на наводнението градът се оказва на около десет метра под вода.

Раждане на град-призрак

След като водите започват да се отдръпват, първо се показват покриви и комини, след това улици и цели квартали. Повърхностите и конструкциите са покрити със слоеве бяла и сива сол, която превръща дърветата в застинали бели форми и оставя оцелели само най-здравите структури. Езерото сякаш „съблича“ града и го „облича“ в нова солена обвивка, което прави мястото еднообразно, почти спряло във времето.

Пабло Новак — човекът, който се върна

След дълги години само снимките и спомените на бившите жители припомнят за града, докато през 2009 г. продължителна суша води до значително спадане на водите и отваря вратата за възстановяването на руините. Тогава Пабло Новак решава да се завърне в родния си град и постепенно става единственият обитател на Вила Епекуен. Той живее между празните хотели, разрушените църкви и старите магазини, посреща любопитни посетители и разказва за живота преди наводнението.

Новак остава в града-докато умре в януари 2024 г., а устойчивостта и личните му истории стават неотделими от образа на Вила Епекуен. През 2013 г. неговият живот и този на града са заснети в документален филм „Вилата на Пабло“, който привлича вниманието върху човешкия аспект на катастрофата и възраждането.

Дестинация за мрачен туризъм

След повторното си появяване Вила Епекуен се превръща в предпочитано място за мрачен туризъм в Южна Америка. Соленият пейзаж е специфичен: послеводните отлагания пречат на повторното установяване на растителност и живот, затова руините остават запазени и не са погълнати от природата по начина, по който става в други изоставени места. Това монохромно, донякъде извънземно пространство привлича фотографи и посетители, търсещи не само визуална впечатляваща среда, но и разказа за упадъка и устойчивостта на хората, свързани с това място.

Наследство и значение

Историята на Вила Епекуен е пример за това как природните бедствия могат да променят съдбата на цял град и как човешката решителност може да придаде ново значение на руините. Докато градът разказва историята на разруха, животът на Пабло Новак напомня, че хората — техните спомени и избори — правят местата такива, каквито са. Вила Епекуен остава уникален паметник на взаимодействието между вода, сол и човешка история.