България

Доц. Бони Петрунова: Археологическите обекти да се развиват като туристически дестинации

Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, заяви, че археологическите обекти трябва да бъдат развивани не само като

Доц. Бони Петрунова: Археологическите обекти да се развиват като туристически дестинации

Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, заяви, че археологическите обекти трябва да бъдат развивани не само като научни терени, но и като туристически дестинации. Коментарът ѝ беше по повод подготвяната промяна в модела на финансиране и беше направен в предаването „България сутрин“ в ефира на Bulgaria ON AIR.

Причина за преразглеждане на модела

Петрунова посочи, че настоящата схема за одобрение и финансиране на археологически проекти се извършва чрез специална комисия. Според нея обаче честите промени в управлението са довели до практични проблеми при реализирането на проекти — от забавяния в процедурите до неизплащане на предвидените средства. Тези проблеми затрудняват работата на археолозите и пречат на планирането на дългосрочни дейности.

Тя отбеляза, че при текущите условия някои добре подготвени и напреднали проекти остават уязвими заради бюрократични пречки и нестабилност при разплащанията. По думите ѝ това изисква прецизиране на правилата за оценка и одобрение на кандидатурите.

Необходими промени в правилата

Доц. Петрунова настоя правилата да бъдат „пипнати“ и актуализирани така, че да станат по-адекватни на реалните нужди на полето. Основната идея е критериите да позволяват реално одобряване на проекти, които показват стойност и готовност за изпълнение, вместо процедурни формалности да блокират финансирането.

Специалният акцент в нейния коментар беше върху това да се гарантира, че средствата ще достигат до проекти, които „си го заслужават“ — тоест такива с ясно разработени планове, доказани възможности за изпълнение и потенциал за развитие като туристически атракции.

Многогодишно финансиране за стабилност

Една от конкретните предложения, които тя подкрепи, е финансирането да се отпуска за период от две или три години. По думите ѝ такъв времеви хоризонт ще даде по-голяма предвидимост на археолозите и ще улесни планирането на дейности, включително консервация, инфраструктурни подобрения и подготовка за туристическо оползотворяване.

Многогодишното финансиране би намалило риска от прекъсвания в проектите заради годишни промени в администрацията или бюджетните приоритети и би позволило по-ефективно разпределение на ресурсите в рамките на програмите.

Приоритет за напреднали проучвания

Доц. Петрунова подчерта, че при разпределянето на средствата трябва да има приоритет към обекти, които вече са в напреднал стадий на проучване. Така се увеличава вероятността инвестициите да доведат до конкретни и видими резултати — както от научна, така и от туристическа гледна точка.

В нейните думи този подход би помогнал да се използва по-ефективно наличният бюджет, като се фокусира върху проекти с реален потенциал за развитие като туристически дестинации.

Цел и очаквани ефекти

Крайната цел, според Петрунова, е да се създадат по-добри условия за съчетаване на научното изследване с устойчиво използване на археологическото наследство в полза на обществото и туризма. Промените в модела на финансиране и правилата за одобрение би трябвало да намалят забавянията, да осигурят по-редовни плащания и да позволят по-добро дългосрочно планиране от страна на екипите, работещи по обектите.

Доц. Петрунова изрази подкрепа за решения, които ще доведат до по-голяма предвидимост и ефективност в процесите на финансиране и изпълнение на археологическите проекти.