Как ще функционира туристическият гаранционен фонд

Промени в Закона за туризма и целта на фонда

Парламентът одобри на първо четене промени в Закона за туризма, които предвиждат учредяване на туристически гаранционен фонд. Целта на новия механизъм е да защити правата на потребителите и да приведе българското законодателство в съответствие с европейската директива за пакетните туристически пътувания.

От бранша приветстват стъпката като напредък след многогодишни обсъждания. Павлина Иванова от „Бъдеще за туризма“ заяви в ефира на „България сутрин“, че това „не е само нейно мнение“, а позиция на значителна част от сектора, тъй като организацията е в момента най-голямата браншова структура. Иванова отбеляза, че браншът работи по въпроса почти четири години в работни групи с Министерството на туризма и че фактът, че законопроектът стигна до първо четене, е „добрата новина“, но добави: „Но само дотук“.

Какви параметри липсват в предложението

В мотивите и оценката на въздействие към законопроекта е посочена оценка за 1860 туроператора и предвиждана вноска в размер на 0,25% от оборота от пакетни пътувания. Въпреки това от текста на проекта не става ясно няколко ключови въпроса, които са решаващи за практическото функциониране на фонда.

Иванова посочи пред Bulgaria ON AIR, че в закона не е посочен таванът на фонда, размерът на рисковия капитал и периодът, през който операторите ще внасят средства. Тези параметри са от съществено значение за да може да се прецени дали фондът ще разполага с достатъчни средства и дали механизмът ще работи ефективно при масови или едновременно фалитни ситуации.

Правомощие за извънредни вноски

Отделен повод за притеснение според представителката на бранша е текстът в законопроекта, който дава право на министъра да изисква извънредни вноски, ако средствата във фонда се окажат „недостатъчни“. Иванова предупреждава, че това създава за бизнеса риск от непредвидими финансови ангажименти, тъй като не е дефинирано какво следва да се счита за „недостатъчна наличност“.

Този механизъм оставя операторите в позиция, при която могат да бъдат подложени на допълнителни финансови изисквания в непредсказуем момент, без ясни правила колко често или до какви граници могат да бъдат налагани подобни вноски.

Ограничения за защитата на потребителите

По думите на Иванова фондът ще може да се активира само при несъстоятелност на туроператора. При липса на яснота за размера на рисковия капитал остава нерешен въпросът дали фондът ще бъде в състояние да покрие щети в сценарий, при който няколко големи туроператора фалират едновременно. Също така не е уточнено как ще се приоритизира изплащането на обезщетенията между различните пострадали клиенти и случаи.

Тези неизвестни създават съмнения относно реалната защитна роля на фонда в кризисни ситуации и поставят под въпрос неговата оперативна надеждност при тежки пазарни сътресения.

Дублиране на механизми и риск от административен хаос

Още един сериозен проблем, посочен от бранша, е дублирането на защитни механизми. По сегашните изисквания туроператорите трябва да разполагат и със застраховка, която покрива същите рискове, за които е предвиден и фондът. Това разминаване създава потенциал за административен хаос, при който потребителите няма да знаят към кого да се обърнат — към застрахователя или към фонда — при настъпило събитие.

Такива неуредици могат да доведат до забавяния в изплащането на обезщетения и до допълнителни спорове относно компетентността и отговорностите на всяка от страните.

Необходими уточнения преди окончателно приемане

Предвид изложените по-горе недостатъци, от „Бъдеще за туризма“ и други участници в сектора настояват за допълнителни уточнения и конкретика в законодателния текст. Без ясно дефинирани таван, рисков капитал, продължителност на вноските и прозрачни правила за активиране и приоритет на плащанията, трудно може да се направи реална оценка доколко предложената мярка ще изпълни целта си — ефективна защита на потребителите и стабилност на пазара.