Европа трябва да поеме водеща роля по въпроса за Украйна

Европа демонстрира повече твърдост, отколкото мнозина предполагаха при началото на войната, но постигнатото съгласие относно целите не е достатъчно. Континентът трябва да премине от словесна подкрепа към последователни действия и да се появи с единен, авторитетен глас — хаотичната смяна на конкуриращи се лидери, които на ротационен принцип претендират да говорят от името на Стария континент, прави позицията несериозна и неефективна.

Време за лидерство на Европа

Сегашната фаза на конфликта изисква решимост и ясно представителство. Европа трябва бързо да определи кой ще говори и преговаря от нейно име. Доналд Тръмп и неговият екип изглежда осъзнават необходимостта континентът да бъде въвлечен — всяко евентуално споразумение или гаранции за сигурност, които би приел Владимир Путин, непременно трябва да адресират по-широките претенции и опасения, които стоят в основата на неговата война.

Илюзията за близък мир

Има аргументи, които дават надежда за възможност за мирно споразумение: Москва се съгласи на нов кръг тристранни преговори в Абу Даби тази седмица; наближава нов състав на Конгреса на САЩ, който се очаква да бъде по-малко благосклонен към Москва; броят на жертвите сред руските войски расте; украинските градове и икономика търпят непосилно бреме. Въпреки това рационалният извод, че сме на прага на прекратяване на войната, е подвеждащ.

Защо Абу Даби не гарантира мир

От гледна точка на Кремъл преговорите в Абу Даби, които включваха едновременни дискусии за размяна на затворници, мерки за деескалация и структури за сигурност, представляват инструментална възможност. Те позволяват на Русия да участва в дипломатически процес, докато продължава разрушителната си кампания и да избегне увеличаване на международния натиск или допълнителни санкции.

Промяна в тактиката и военните последствия

Покрай промяната в тактиката на нахлуването — която според анализа може да се свърже със случая, когато САЩ влязоха в конфликт с Иран през февруари и започнаха да използват резерви от скъпи ракети-прехващачи за системите „Пейтриът“, на които Киев разчита за сваляне на балистични ракети — Русия успя да си осигури критично предимство. Според наличните оценки руската индустрия вече произвежда такива оръжия с рекордна скорост, до 200 броя месечно, което ѝ дава смъртоносно предимство в въздушните удари.

Неспособността на Киев да се защити ефективно от тези мощни ракетни атаки означава, че руската стратегия вече не зависи единствено от успеха на сухопътните ѝ сили. Целта, която сам Путин публично заяви — да превърне инфраструктурата и икономиката на Украйна в руини — остава централна за неговия план, който според наличната информация се изпълнява последователно и устойчиво.

Дългосрочен процес, благоприятен за Кремъл

Това, че преговорите могат да продължат с течение на време и да бъдат изтеглени в продължителен процес, е нещо, което напълно устройва Кремъл. Както отбелязва Джаред Къшнър, участващ като пратеник в преговорите, това ще бъде дълъг процес. Именно продължителността дава възможност на Русия да възприема дипломатическите формати като средство за легитимиране, докато продължава да разрушава украинската инфраструктура и икономика в търсене на споразумение по свои условия.

Какво следва за Европа

Европа вече е показала устойчивост, но това не е достатъчно. Континентът трябва да формулира единен подход и да поеме лидерство при преговорите и гаранциите за сигурност. Без ясен представител и последователна политика рискуваме дипломация, която ще служи предимно за прикриване на продължаваща военна кампания. Решението кой и как ще представлява Европа в тази нова фаза е неотложно и може да определи дали съдбата на Украйна ще бъде формирана от силна европейска позиция или от условия, наложени от Москва.