Разликата между „срок на годност“ и „най-добър до“

Разхищението на храна в България достига сериозни мащаби. По веригата годишно се губят над 614 млн. кг храна, като 43% от тези загуби идват от домакинствата. Екологът Асен Ненов коментира, че поведението на потребителите и начинът на пазаруване са сред ключовите причини за този проблем.

Как домакинствата допринасят за загубите

Ненов обръща внимание на навиците при покупка и съхранение на храна. Според него увеличаващите се обеми на предлаганите хладилници и желанието да имаме по-много храна вкъщи водят до това част от стоката да се разваля и да бъде изхвърляна. „Празен хладилник ще оставите ли вкъщи? Така ще се разваля част от храната и ще бъде хвърляна“, посочва екологът.

Той също така отбелязва, че разхищението започва още в магазина — купуваме неща от навик или под емоционално влияние, а не спрямо реалната нужда. Ненов дава практичен съвет: никога не ходете да пазарувате гладни, защото това води до ненужни покупки. Често в количката попадат продукти като захар, мазнини или солени храни, докато базисни продукти като ориз, леща и хляб остават непокупени, въпреки че са по-необходими.

Икономическите измерения

Разхищението на храна има и ясна икономическа стойност. Ненов посочва изчисления, според които всеки българин изхвърля храна за около 300 евро годишно. Като краен резултат това се равнява на близо 9 млрд. евро годишни загуби за страната. Тези суми показват, че проблемът е не само екологичен, но и пряко свързан с личния бюджет и националната икономика.

Разбиране на етикетите: „срок на годност“ срещу „най-добър до“

Една от причините за ненужно изхвърляне е неправилното тълкуване на маркировките върху опаковките. Ненов обяснява разликата между двете най-често срещани индикации:

„Срок на годност“

Тази маркировка означава, че след изтичането ѝ продуктът може да представлява риск за здравето. Това е особено важно при лесноразвалящи се храни като млечни продукти, яйца, риба и месо. Ненов уточнява, че датата ни помага да преценим дали продуктът може да бъде консумиран след нея, но не означава, че той ще се развали моментално: „Няма да се развали на втория ден след изтичане на срока“, казва специалистът.

„Най-добър до“

Когато на опаковката стои „най-добър до“, това означава, че до посочената дата продуктът запазва оптималните си качества — вкус, аромат, текстура. След тази дата продуктът остава годен за консумация при правилни условия на съхранение, но качествата му може да са намалели. В такива случаи решението дали да се използва зависи от човека и от състоянието на храната.

Практични изводи

Според Ненов част от решението е по-информирано пазаруване и по-добра грамотност относно етикетите. Промяната на навиците — планиране на меню, списък за пазаруване, избягване на покупки на празен стомах и преценка на реалната нужда — може значително да намали отпадъците и разходите. Разпознаването кога една храна е опасна и кога просто е с понижено качество е ключово за ограничаване на излишните загуби.

Разхищаването на храна е комплексен проблем, който изисква промяна както в индивидуалното поведение, така и в общественото разбиране за маркировките и съхранението.