Защо възпалението понякога не спира навреме

Възстановителните процеси след възпаление обхващат няколко последователни фази — прекратяване на възпалителната реакция, почистване на увредената тъкан, стартиране на регенерация и последващо тъканно ремоделиране. Доц. д-р Петя Димитрова от Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН посочи в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria, че именно многопластовостта на тези механизми прави биологията на възстановяването по-сложна и в известен смисъл неочаквана.

Колкото по-големи са възпалението и тъканната деструкция, толкова повече нива на контрол — клетъчно, тъканно, организмово и системно — се включват, обясни Димитрова. Първостепенно за успешното възстановяване е още в ранен етап да бъде създадена антивъзпалителна среда и да се елиминират остатъците от увредените клетки и имунни елементи, които вече са изпълнили ролята си. След това може да се стартират действителните процеси на поправка и регенерация.

Различия между тъканите

Специалистката подчерта, че самото възстановяване протича различно в отделните органи. В началото имунният отговор върви по сходен сценарий — възпаление, което е базова реакция, заложена още по време на вътреутробното развитие за елиминиране на патогени. Обаче крайните етапи на възпалението се потискат и координират различно в различните тъкани. Вроденият имунитет, който се задейства без предварителна специфична адаптация, разпознава структури на увреда и пуска реакцията; това може да доведе до еднакви стартови механизми, но различни завършеци според органа.

Имунният отговор типично преминава през около 28–30 дни, след което се активират процесите на тъканно възстановяване. Именно в този преход се включват възстановяващите фактори — молекули, които дават сигнал, че възпалението трябва да бъде приключено и в локалната среда да започне поправка и регенерация.

Роля на мастните киселини и прорезолвините

Процесът на завършване и на възстановяване може да бъде повлиян от приема на омега-3 мастни киселини, но голяма част от изследванията показват, че много препарати с омега-3 не довеждат до пълен синтез на прорезолвини — основните предшественици на провъзстановяващите медиатори, обясни Димитрова. Поради това научните усилия се насочват към комбинации от мастни киселини, които да стимулират производството на конкретен клас възстановяващи молекули.

Изследователите търсят и да определят нивата на прорезолвините при пациенти със сърдечно-съдови заболявания и диабет, както и въздействието на стандартната терапия върху тези молекули. Идеята е в бъдеще прорезолвините да могат да се идентифицират в серум, плазма и други биологични течности като маркери дали е стартирал възстановителният процес.

Таргетирана медицина и съвременни терапии

Стандартните терапии при възпалителни заболявания целят предимно да намалят силата на възпалението. Като допълнителен подход могат да се използват средства, насочени към стимулиране на възстановяването и към молекулите, свързани с прорезолвините. Приложимите методи включват нестероидни противовъзпалителни средства, модулация или инхибиране на ензими, които разрушават тъканите, и използване на разтворими рецептори, които улавят възпалителни молекули в кръвта и други биологични течности.

Има и биологични терапии, насочени към конкретни възпалителни молекули, които са високо ефективни. В същото време продължителното потискане на възпалителните медиатори може да повиши чувствителността към бактериални инфекции; често наблюдаваният страничен ефект е реактивиране на туберкулоза, затова според Димитрова пациентите на такива терапии трябва задължително да правят рентгенова снимка на бял дроб веднъж годишно.

В перспектива може да се появят синтетични молекули, които имитират естествените провъзстановяващи вещества в организма. Пример в това направление е синтезът на липоксин от учени в Университета в Дъблин, прилаган при пациенти с бъбречни усложнения при диабет, където подходът показва ефективност.

Димитрова заключи, че с напредване на познанията в областта ще се отварят повече терапевтични възможности за лекарите, позволяващи по-добър контрол и резултати в лечението на възпалителните състояния.