Войната срещу Иран носи риск от разпад и хаос

Цели и оперативен модел на операция „Епична ярост“

Операция „Епична ярост“ има за цел да обезглави иранското ръководство и трайно да унищожи военния потенциал на страната, като се блокира възможността за превъоръжаване и прегрупиране. Планът напомня оперативните модели, използвани при ударите срещу „Хамас“ и „Хизбула“ след 7 октомври: не толкова дълготрайна окупация, колкото систематично отслабване на военното командване и логистичните възможности.

След началото на операциите някои намерения на САЩ и Израел може да станат по-ясни, въпреки че цялостната картина остава неясна и резултатите ще зависят от продължителността и интензитета на ударите.

Възможни политико-военни траектории

Една от възможните траектории е разпад на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което би породило силна вътрешна несигурност и хаос. Авторите на плана трудно биха приели сценарий, в който IRGC остава непокътнат след такъв военен натиск.

Алтернативен вариант е овластяване на конвенционалната армия „Артеш“, която да заеме ролята на гарант за реда в следвоенния вакуум. Тъй като „Артеш“ е масивна институция, част от обществото може да я възприеме като по-национална и по-малко политизирана спрямо IRGC. Рискът обаче е временната роля на армията да се превърне в постоянно управление с военно присъствие вместо граждански преход.

Трети сценарий предвижда подкрепа за местни въоръжени опозиционни групи — например свързани с кюрдски фракции по западната граница. Докладите сочат, че ЦРУ работи за изграждане на контакти с такива сили и за насърчаване на операции срещу иранските сили за сигурност. Това напомня подходи, прилагани в Сирия, но рисковете включват регионални реакции: Турция е особено чувствителна към кюрдско милитаризиране на границата, а в текста се припомня и обявеното през 2025 г. разоръжаване и разпускане на ПКК.

Етнически разломи и риск от „сириизация“

Иран е териториално и етнически разнообразен: кюрдите на северозапад, азербайджанците на север и северозапад, арабите в Хузестан, белуджи на югоизток и туркмени на североизток. Дългогодишните недоволства сред тези малцинства ще бъдат влошени от икономически трудности, недостиг на гориво и липса на услуги. Ако вакуумът в сигурността се задълбочи, възможни са локализирани бунтове и преливане към пълзяща фрагментация, определяна тук като „сириизация“ — постепенен териториален и административен разпад.

Геополитическият контекст допълнително усложнява картината: страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив са разтревожени от ударите по гражданска и енергийна инфраструктура, а Саудитска Арабия може да търси варианти, които да намалят заплахата от повторни удари срещу региона.

Регионална динамика и военни инциденти

Турция е нащрек след инцидент, при който противовъздушната отбрана на НАТО прихвана иранска балистична ракета на 4 март, приближаваща турското въздушно пространство — ескалация, която може да доведе до по-активно ангажиране на важен член на алианса. Анкара все още набляга на дипломацията, но открито критикува иранската стратегия за удари в региона.

Ако конфликтът бъде преустановен с прекратяване на огъня, Израел и САЩ вероятно ще имат различия какво да наричат „успех“. Президентът Доналд Тръмп може да посочи постижения като влошаване на иранските ракетни запаси, неутрализиране на ПВО системи и проверимо забавяне на ядрената програма. Израел от своя страна ще запази правото на прецизни удари при възстановяване на иранските възможности.

Военната структура на Иран и дългосрочни опасения

Иран разчита на „мозаична“ доктрина, разпръскваща съпротивата чрез местни полеви командири. Тази децентрализация помага да се преживеят по-силни противници и може да запази бойния потенциал, дори ако централното ръководство бъде ударено. В същото време обаче разединението може да доведе до риск от неконтролирани, рисковани решения и спирала на хаос.

Накрая остава въпросът дали слаб централен режим и прекратяване на военните операции биха били приети като успех, дори ако това означава оставяне на Иран в състояние на политически и сигурностен вакуум. Отслабената страна би могла да се превърне в източник на непредсказуем международен тероризъм, морски заплахи и разрастване на насилствени мрежи, които вече не отговарят на единна команда.

Бурджу Йозчелик е старши научен сътрудник и ръководител на Отдела за сигурност в Близкия изток в Кралския институт за обединени служби (RUSI).