Вила Епекуен: възход, потоп и животът на Пабло Новак

От курорт до подводен град

Вила Епекуен се ражда през 1921 г. като курорт на брега на едноименното езеро. Водите на Епекуен са известни със своята висока соленост и минерален състав, често сравнявани с Мъртво море, което привлича посетители, търсещи лечебни свойства за артрит, кожни заболявания и други проблеми. В следващите десетилетия мястото се развива: по брега изникват луксозни хотели, оживени кафенета и дори железопътна връзка към столицата Буенос Айрес, на близо 500 километра.

До разцвета си курортът достига около 1 500 постоянни жители, но сезонът привлича много повече хора — през лятото посещенията достигат до 25 000 туристи годишно.

Наводнението и изчезването

В началото на 80-те години проливни дъждове довеждат до рязко покачване на нивата на езерото. Въпреки изградените диги и защитни съоръжения, механизмите не издържат. Разрушителна вълна, известна като „сейш“, разрушава язовирната стена и водите нахлуват в града. Жителите бързо са евакуирани, взимайки само най-необходимото, с надеждата да се върнат след няколко седмици. Вместо това водата не спира и в рамките на месеци Вила Епекуен потъва — на моменти нивото достига около десет метра над улиците.

Градът, който преди беше известен със своя живот и оживени плажове, става подводна пустош. Това е краят на една ера: снимките и спомените на бившите жители остават като единствения запис за мястото през следващите десетилетия.

Изплуване и странен пейзаж

След 25 години под вода, през 2009 г. суша кара езерото да се отдръпне и потъналите части от Вила Епекуен отново изплуват. Първо се появяват покриви и комини, после улици и квартали. Но възстановяването е и преобразяване: силно солената вода покрива всичко със слоеве бяла и сива сол. Дърветата са застинали, бели като статуи; някои сгради са разрушени, оцеляват само най-здравите конструкции. Езерото сякаш е „съблякло“ града и го е „облякло“ отново — този път в сол.

Тази солена обвивка прави терена враждебен за нов растеж, което оставя мястото замръзнало във време — монохромен ландшафт, чиято декорация е корозирана архитектура, покрита със сол. Фотографи и любопитни посетители започват да идват, за да заснемат изгубения град при изгрев и залез.

Пабло Новак — последният обитател

Сред възродените от солта руини се появява и човешко присъствие: Пабло Новак се връща в родния си град и остава да живее сред останките. Той посреща любопитни туристи, разказва истории за времето преди наводнението и става жив паметник на онова, което е било. Устойчивостта и привързаността му към мястото вдъхновяват така силно, че през 2013 г. животът му и животът на града стават тема на документален филм „Вилата на Пабло“.

Новак остава единствен обитател до смъртта си през януари 2024 г., като неговият живот сред руините остава неотделим от съдбата на Вила Епекуен.

Дестинация за мрачен туризъм

След възстановяването си Вила Епекуен се превръща в уникална дестинация за т.нар. мрачен туризъм в Южна Америка. Макар че има много изоставени градове, този е различен заради соления пейзаж, който не позволява лесно възстановяване на природата и прави мястото сякаш замразено във времето. Руините — хотели, църкви и магазини — привличат хора, които искат да видят какво е останало от някогашния курорт и да чуят разказите за неговия възход и падение.

Свързаните съдби

Историята на Вила Епекуен и тази на Пабло Новак са преплетени: едното е разказ за природна и човешка катастрофа, другото — за упоритост и лична връзка с родното място. Заедно те напомнят, че зад всяка забележителност стоят хората, които дават смисъл на мястото.