Валутната интервенция на САЩ в подкрепа на йената си има своите лимити

Кратък преглед

Предложението на министъра на финансите на САЩ Скот Бесент за „подход без ограничения“ при подкрепа на Япония в опитите й да спре обезценката на йената среща съмнения относно реалните възможности на ведомството да изпълни такава амбиция. Пазарните участници и аналитиците посочват, че наличните инструменти и ресурси поставят естествени граници пред мащаба на възможна намеса.

Йената отслабна с около 1% в понеделник до над 159 йени за долар, което изтри половината от поскъпването, регистрирано след координираната интервенция между САЩ и Япония на 31 юли. Тази операция — първата обща акция от 1998 г. насам — изтласка курса към приблизително 155 йени, но след това тенденцията на отслабване се възобнови.

Ограничения на инструментите

След акцията Бесент каза: „Ще направим всичко необходимо, за да ги подкрепим по начин, който помага на американската икономика, на американския данъкоплатец, да стабилизира световната икономика.“ Въпреки това основният инструмент на Министерството на финансите за такива действия — Фондът за стабилизиране на валутния обмен — разполага с активи от по-малко от 220 милиарда долара, което според наблюдатели ограничавало капацитета за продължителни и големи операции.

За сравнение, Япония сама е изразходвала около 53 милиарда долара за операции с йени на 30 юли — ден преди координираната интервенция, показвайки колко значими могат да бъдат националните усилия по отношение на обема.

Анализатори отбелязват, че САЩ могат да влияят върху пазарния наратив чрез координация с Япония, но това не променя основните икономически фактори, движещи курса. „САЩ могат да повлияят на наратива, като се координират с Япония относно интервенцията, но не могат да пренапишат основите“, каза Нейтън Туфт, старши портфолио мениджър в Manulife Investment Management. Относно капацитета на американските власти той допълни: „джобовете са дълбоки, но не безгранични“.

Роля на Федералния резерв

В САЩ Федералният резерв има техническото предимство на агенция, която по принцип може да „създава“ долари и така да подкрепи интервенции, целящи да отслабят курса на долара. В последната операция обаче ролята на Федералния резерв беше ограничена до изпълнение на покупките на йени, извършвани от името на Министерството на финансите, а не до предоставяне на собствени средства в подкрепа на акцията.

Исторически Фед понякога е действал със собствени активи в сътрудничество с Министерството на финансите. През 1998 г. интервенцията по това време е била извършена с равно участие 50-50 между Фед и Министерството. По-късни акции — обща интервенция за продажби на йени през 2011 г. и интервенция за покупка на евро през 2000 г. — също са включвали споделено финансиране.

Този път обаче медийните материали предполагат, че Фед „не е подкрепил“ американската интервенция, отбеляза икономистът Дерек Танг от Monetary Policy Analytics. Официални данни, които да потвърдят или опровергаят участието на Федералния резерв, се очаква да станат налични по-късно през годината.

Възможни следващи стъпки и праг за внимание

Пазарната реакция и състоянието на йената остават централни за решенията на властите. Натискът върху Япония или САЩ да предприемат допълнителни действия може да се засили, ако йената падне под психологическия праг от 160 йени за долар — ниво, което участниците на пазара следят внимателно.

Докато координацията и политическите сигнали могат временно да стабилизират курса, наличният ресурсен капацитет и историческите практики показват, че възможностите за продължителна и мащабна подкрепа са ограничени. Това поставя дилемата пред финансовите ръководства — дали да разчитат на краткосрочни интервенции и комуникация, или да търсят по-дълготрайни решения за основните икономически фактори, влияещи върху йената.