Въглищата: шанс за добив на хафний и редкоземни елементи

Водещият академик проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на МГУ „Иван Рилски“, заяви в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria, че потенциалът на България за добив на критични и стратегически суровини остава слабо проучен. При целенасочени проучвания страната може да се превърне в регионален център за добив на определени важни метали.

Налични находища и нова икономика на вече известни ресурси

България по дефиниция е минна държава и заема четвърто място в Европа по добив на мед. Освен това в страната са установени находища на ванадий, титан и манган — ресурси, които преди десетилетия са били смятани за икономически неизгодни. Съвременните технологии обаче правят възможен икономически изгоден добив на по-дълбоко или сложни геоложки залежи, посочи Копрев.

Особено внимание той обърна на хафния — елемент, важен за високоякостни сплави, използвани в ядрената енергетика и специфични технологии. В няколко района в България са регистрирани значителни концентрации на хафний, което поставя въпроса дали добивът му може да бъде възстановен при правилна проучвателна програма.

Въглищата като източник на критични суровини

С оглед на Зелената сделка държавите вече не разглеждат въглищата единствено като енергоизточник, а проучват и какви други ценни материали съдържат. Хафнийът, например, се свързва предимно с антрацитни въглища. Копрев подчерта, че при адекватни проучвания въглищните басейни в България могат да бъдат оценени за присъствие на редкоземни елементи, работата в тази посока е започната още през 2020 г. и има очакване въглищните региони да се превърнат и в места за добив на редки земни метали.

Роля на изкуствения интелект и дигитални технологии

Изкуственият интелект вече е част от минната индустрия, тъй като находищата стават по-дълбоки и условията — по-тежки (повишена температура, налягане, липса на въздух). Според Копрев именно машините, управлявани дистанционно или автономно, са решение за достъп до такива залежи, а AI помага за управлението им от повърхността.

Технологии като дигитални двойници позволяват оптимизация на добива и преработката, с цел минимизиране на загубите от суровината. Новите софтуерни решения и бързата обработка на данни правят перспективни находища, които по-рано са били отписани заради дълбочина или сложна геология.

Копрев отбеляза, че минната индустрия използва едва около 2% от събраните данни, но с помощта на AI този дял може да нарасне до 22%, което ще улесни извличането на знания и вземането на решения.

Неинвазивни методи и бързо проучване

Съвременните неинвазивни геофизични методи дават възможност в рамките на няколко часа да се види какво има на 1 км под земята, без да се пробива теренът. Това намалява въздействието върху екологичното равновесие и спокойствието на местните общности и позволява бързо да се подготви проучвателна програма в по-слабо изследвани страни като България.

Биодобив и бъдещи технологии

Биодобивът, при който живи организми се използват за извличане на метали от рудни тела, комбинира биология и неорганична среда. Към момента той не е икономически изгоден, но предлага научно обещаващи резултати — съществуват щамове, селективно насочени към добив на мед или манган. Копрев прогнозира, че с помощта на AI в следващите до пет години би могъл да се постигне успешен биодобив в определени точки по света, включително и в България.

Политически пречки и локални страхове

Копрев критикува липсата на политическа воля за развитие на находища на хафний и други редкоземни метали в България. Той посочи, че получаването на разрешение за търсене и проучване понякога може да отнеме до десет години, което отказва компании да инвестират. Политическият риск според него е подсилен и от екологични страхове в местните общности, които вече не отговарят на реалността, добави той.

Космически перспективи

Копрев засегна и възможностите за минно дело на Луната, където според него добивът, преработката и обогатяването следва да бъдат извършвани на място, а към Земята да се пренасят готови кюлчета. По думите му текат международни надпревари за първи научни и проучвателни операции там.