Въглищата като източник на хафний и редкоземни елементи

Потенциалът на България за добив на критични суровини остава недостатъчно проучен, посочи проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на МГУ „Иван Рилски“, в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев. Според него сериозна национална проучвателна програма може да открие възможности страната да се превърне в регионален център за добив на стратегически метали.

Наличие на полезни залежи и нови възможности

България е описвана като минна държава — страната е четвърта в Европа по добив на мед и има установени находища на ванадий, титан и манган. Много от тези залежи преди десетилетия са били оценени като икономически неизгодни, но напредъкът в технологиите ги прави отново перспективни, обясни Копрев.

Особено интересен е хафнийът — елемент, необходим за високоякостни сплави, използвани в ядрена енергетика и специални технологии. В България са регистрирани места с относително високи концентрации на хафний, като основният му източник често е антрацитен въглен. В контекста на „Зелената сделка“ държавите вече търсят алтернативни приложения на въглищата извън директното им използване за енергия, което увеличава интереса към извличане на редки и критични елементи от въглищни находища.

Копрев посочи, че от 2020 г. има усилия въглищните региони в страната да бъдат проучвани за редкоземни елементи и очакването е те да се превърнат в потенциални центрове за добив на такива ресурси.

Роля на изкуствения интелект и новите технологии

Изкуственият интелект вече се прилага в минната индустрия, особено когато находищата са по-дълбоки и работата става по-рискова — условията включват по-висока температура, по-голямо налягане и ограничен въздух. Машините в такива обекти могат да заменят хората, а AI позволява дистанционно управление и автоматизация от повърхността.

Дигиталните двойници на рудниците дават възможност за оптимизация на добива и преработката до нива с минимални загуби на суровина. С помощта на бърза обработка на данни и оптимизационни алгоритми, находища, които преди са били невъзвращаеми поради сложни геоложки условия или голяма дълбочина, стават перспективни за експлоатация.

Копрев подчерта, че в момента минната индустрия използва около 2% от данните, които събира. С внедряване на AI това използване може да нарасне до 22%, което би улеснило достъпа до знания и вземането на решения. Освен това неинвазивни геофизични методи позволяват в рамките на няколко часа да се види какво има на около 1 км под земната повърхност, без да се правят сондажи — това дава възможност за бързо и екологично проучване на по-малко изследвани територии като българските.

Регулаторни пречки и обществена реакция

Въпреки технологичните възможности, липсва политическа воля за развитието на находища на хафний и други редкоземни метали, посочи ректорът. Процесът за получаване на разрешения за търсене и проучване понякога отнема до десет години, което прави инвестициите несигурни и отблъсква компаниите. Този политически риск се усилва от екологични страхове в местните общности, които според Копрев вече не отговарят на реалните възможности за безопасно и контролирано проучване.

Биодобив, близко бъдеще и космически перспективи

Биодобивът — използването на живи организми за извличане на метали — е сред най-бързо развиващите се направления в минното дело. В лабораторни условия има щамове, селективно извличащи мед или манган, но към момента технологията е икономически неизгодна за мащабно приложение. Все пак Копрев смята, че благодарение на AI и технологичен прогрес в следващите пет години биодобивът може да постигне успешни резултати и да бъде приложим и в България.

Той посочи и големите възможности, които Луната предлага за минната индустрия, като изрази мнение, че добивът и първичното обогатяване е по-добре да се правят на място на Луната, а към Земята да се пренасят вече преработени метални слитъци.

Стратегическите изводи са ясни: при комбиниране на модерни проучвателни методи, дигитализация и по-бързи регулаторни процедури България би могла да използва въглищните си залежи и други малко проучени ресурси за добив на критични суровини.