В бюджет 2027 са заложени по-нисък растеж и по-малко инвестиции

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, заяви в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов, че в проекта за бюджет 2027 са заложени по-нисък икономически растеж и намалени инвестиции. Въпреки че правителствената цел остава привличането на инвестиции и увеличаването на добавената стойност, следващата година се очаква обратен тренд – спад на инвестициите при продължаващо силно потребление и съкращение на държавните разходи.

Прогнозирани темпове на растеж и търговски риск

Караиванов посочи, че след няколко години с растеж около 3% перспективата за следващата година е по-умерена – приблизително 2,5%. По-ниските темпове на растеж сред основните търговски партньори като Германия и други западноевропейски страни вече оказват влияние върху търговското салдо. Според него за догодина се очаква търговски дефицит от около 10% от БВП, което е значим риск за макроикономическата стабилност.

Караиванов отбеляза, че вносните цени през последните 20 години са били основният двигател на инфлацията в страната, като правителствените разходи и нарастването на доходите са имали допълващ ефект. Разширяването на вноса при намаляващи инвестиции може да засегне както инфлацията, така и реалните доходи на населението.

Ролята на потреблението и инвестициите

Аналитикът очаква потреблението да остане ключов двигател на икономиката и през следващата година, въпреки че през последните шест тримесечия е имало силен ръст на инвестициите. Те допринесоха съществено за постигнатия растеж от около 3% през последните години, но в средносрочната бюджетна прогноза заложените политики за привличане на инвестиции за следващите две-три години не са ясно видими, посочи Караиванов.

В бюджета има предвидени инвестиционни разходи в няколко приоритетни области – отбрана, железопътна и пътна инфраструктура, както и научноизследователска и развойна дейност. В същото време в разходната част са направени съкращения и са премахнати автоматизмите при текущи разходи.

Данъчна рамка и специални мерки

Основните данъци остават непроменени: ставки на данъка върху печалбата, данък общ доход, данък върху дивидентите и ДДС се запазват. Изключение са шест сектора, които ще бъдат обложени с данък свръхпечалба. Караиванов коментира като положителен факт запазването на данъчната основа, като добави, че стабилната данъчна политика е фактор за дългосрочна политическа устойчивост.

Правителството предвижда поетапно повишаване на данъчните оценки на имотите, което вероятно ще бъде използвано от общините за вдигане на данък сгради. Караиванов държи да отбележи, че събираемостта на този данък е сред най-ниските — около 80% спрямо прогнозата, и увеличаването на събираемостта би имало по-голям ефект от само повишаване на оценките.

Износ, внос и дефицит

През последните години българският износ бележи растеж от около 3–4% годишно, но основните търговски партньори вече нямат капацитет да увеличават покупките си от страната. Като възможни решения Караиванов предложи търсене на нови пазари или ограничаване на вноса.

По отношение на бюджетния дефицит той изтъкна, че за текущата година дефицитът може да се окаже около 4,5% вместо прогнозирани 5,6%. Това се дължи на по-висок реален БВП — бюджетът за 2026 г. е бил планиран при очакван БВП 125 млрд. евро, но към края на годината стойността се очаква да достигне 131 млрд. евро. За 2027 г. прогнозният БВП е около 141 млрд. евро, като при благоприятно развитие може да е с 4–5 млрд. евро по-висок, което автоматично намалява относителния дефицит.

Караиванов подчерта, че основните политики в бюджета запазват стабилност, но рисковете от силен внос и слаб износ изискват внимателен мониторинг и допълнителни мерки за стимулиране на инвестициите и разширяване на търговските връзки.