КЗК: „Кауфланд“ няма да затвори, но отмъщенията биха били грешка

КЗК не води атака срещу конкретни фирми и проверките не са насочени целенасочено към отделни търговци, заяви зам.-председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Радомир Чолаков в интервю за Нова телевизия. Коментарът бе по повод наложената санкция от близо 76 млн. евро на „Кауфланд България“ за установени нелоялни търговски практики спрямо местни производители на храни.

Кауфланд вече е предприела промени в ръководството: досегашният председател на Управителния съвет Михаил Петров е освободен след критични негови изказвания, в които сравни потенциалните последици от действията на КЗК с фалита на КТБ. На мястото му е назначена Петя Владимирова.

Предистория на санкциите

Чолаков припомни, че веригата е била санкционирана многократно за сходни нарушения. Според него още през 2015 г. предишният състав на комисията е констатирал нелоялни практики в отношенията между веригата и доставчиците. През 2020 г. са наложени първите санкции, а през 2023 г. Върховният съд е потвърдил постановените мерки.

Първоначалната глоба, наложена в ранния етап, е била 340 000 лева. По два последващи случая през 2025 г. са били приложени две наказателни постановления от по 250 000 лева всяко. Зам.-председателят на КЗК посочи, че тези суми не са довели до промяна в практиките на търговската верига и че става дума за рецидив, което спомогна за определянето на значително по-голямата санкция — близо 76 млн. евро.

Чолаков отбеляза, че такива тежки глоби не са уникални в Европа: в Полша е налагана глоба в размер на 170 млн. евро за подобно нарушение, а португалски и френски регулатори също прилагат санкции в различни случаи.

Влияние върху търговци и производители

По думите на представителя на КЗК магазинът няма да бъде затворен — от ръководството на веригата са уверили, че няма да има затваряне на обекти и не съществуват основания за притеснение за функционирането ѝ. Все пак Чолаков предупреди, че решението ще засегне взаимоотношенията между големите търговски вериги и местните производители.

Като пример за нелоялна практика той посочи случай с друга търговска мрежа, в който български производител на яйца, доставящ по ишлеме, е бил натоварен да заплаща реклама. Производителят отказал и договорът му бил прекратен — практика, която според КЗК няма да бъде толерирана. По думите на Чолаков вече има въвеждани нови законодателни изисквания, които търговците ще трябва да спазват.

КЗК не очаква краткосрочно поскъпване на стоките в следствие на размера на глобата. „Има пазарна логика, може би ще се наложи някои големи търговци да си понамалят маржовете“, каза заместник-председателят.

Сигнали, страх и нови производства

Чолаков посочи, че все още има страх сред производителите да дават информация и да сезират институцията, тъй като съществува риск от отмъщение срещу сигнализиралите. Той подчерта, че повишаването на доверието в комисията води до увеличаване на сигналите от страна на бизнеса.

По подадени сигнали КЗК е образувала текущо производства по осем предполагаеми картела при обществени поръчки, сред които случаи, засягащи болничното хранене и доставката на IT оборудване. Резултатите от тези разследвания се очакват в близко време.