Удари в Черно море вдигат застраховки и влошават икономическите рискове

Удари по кораби в Черно море и директен ефект върху потребителите

Пламен Димитров, управител на Кофас България, заяви в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков, че инцидентите с ударените кораби в Черно море имат непосредствен ефект върху цените в магазините. Според него подобни случки повишават застрахователните премии и транспортните разходи — компоненти, които са съществена част от крайната цена на стоките. „Човек, който не се интересува от икономика, трябва да знае, че при подобно събитие сиренето на следващия ден ще бъде по-скъпо“, подчерта Димитров.

Той очерта три възможни сценария за развитие: първият — инцидентът остава единичен и без сериозно отражение върху икономиката; вторият — атаките срещу украински товари станат редовни, което ще направи региона по-рисков и ще вдигне още повече премиите и транспортните разходи; третият — нападения срещу всякакви кораби, включително с български и румънски товари, което би означавало предвоенно положение и невъзможност за покриване на рисковете от застраховки.

Пристанищата и инвестиционният риск

Димитров посочи, че макар морските пътища да не са единствените за страната, товарооборотът през пристанищата във Варна и Бургас е важен за функционирането на българската икономика. Несигурността в основния канал за внос на насипни товари може да бъде фактор, който да отблъсне чуждестранни инвеститори и да ги накара да изберат друга държава за вложения.

Макроикономическа картина: растеж, но с фуниевидни проблеми

По данните, цитирани от Димитров, брутният вътрешен продукт на България расте с около 3%, което я поставя сред по-добре представящите се в Европа. Този растеж обаче е доминиран от потреблението, нараснало с 6–7% от началото на годината. В същото време индустриалното производство продължава да се свива — със средно около 7%, а спадът е още по-голям в производството на метални изделия и машини — около 30%. Тази комбинация означава увеличени разходи на домакинствата при намалено производство, което според интервюирания създава предпоставки за сериозни проблеми в средносрочен план.

Междуфирмената задлъжнялост и банковото влияние

Матрицата на риска се променя и заради повишаващите се лихви от централните банки в САЩ и Европа — това покачва цената на риска по кредити. Димитров отбеляза, че 2026 г. е годината с най-много проблеми в разплащанията между бизнесите и че междуфирмената задлъжнялост достига 8-годишен връх. Той посочи случаи на фалити в няколко европейски държави и припомни фалита на компанията „Фарм Сенс“ в Северна България преди около година, който повлече няколко големи банки и създаде проблеми в земеделския сектор.

В агросектора има много отложени плащания докато се разпродаде новата реколта; очакванията са реколтата да не е лоша и да внесe свежи пари, но първоначалните падежи са удължени, а финансирането е по-скъпо. Сложно е и в транспортния сектор — много големи играчи удължават лизинговите вноски.

Реформи, бюджет и индустриална стратегия

Димитров критикува новия бюджет и липсата на радикални реформи, въпреки че правителството имаше комфорт да предприеме промени. Той изрази разочарование, че не се предвижда съществено намаление на публичните разходи, които според него биха могли да бъдат насочени към стимулиране на износа и реалното производство.

Спирането на продължаващия над четири години спад на индустриалното производство трябва да бъде приоритет, заяви събеседникът, и предупреди, че текущата структура на бюджета и високият дефицит не показват ясно какво се финансира. Димитров посочи, че България е имала шанс да поеме по-гъвкави поръчки, които преди отиваха в Далечния изток след Covid-19, но тази възможност е пропусната, което се вижда от двуцифрения спад в преработвателната промишленост тази година.

Той изрази надежда, че страната все пак може да привлече голям автомобилен инвеститор — включително от Китай — който да развие не само сглобяване, но и сериозно производство и верига от доставчици в страната.