Удари в Черно море вдигат застраховки и цените у нас

Случаите с поразените кораби в Черно море имат директен ефект върху крайните цени за потребителите, заяви Пламен Димитров, управител на Кофас България, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков. По думите му подобни инциденти водят до ръст на застрахователните премии и до поскъпване на транспорта — елементи, които формират голяма част от цената на стоките в магазините.

Какво означава за потребителя

Димитров обясни с прост пример, че човек, който не следи икономиката, трябва да знае: при ескалация „сиренето на следващия ден ще бъде по-скъпо“. Това увеличение се дължи на по-високите разходи за покритие на рискове и на повишените транспортни тарифи, които логистичните компании прехвърлят към крайните клиенти.

Той очерта три възможни сценария. Първият е инцидентът да остане единичен — в този случай ефектът за българската икономика би бил ограничен. Вторият сценарий предвижда атаките срещу украинските товари да се повторят и да станат редовни; това ще направи региона на Черно море по-рисков и още повече ще покачи премиите и транспортните цени. Третият и най-опасен вариант е атаките да започнат да засягат всякакви кораби, включително с български и румънски товари, което би било сигнал за предвоенно положение и може да направи застраховките невалидни.

Пристанища, внос и инвеститори

Димитров подчерта значението на пристанищата във Варна и Бургас за функционирането на българската икономика. Несигурността в основния канал за внос на насипни товари може да обезкуражи чуждестранните инвеститори и да ги насочи към други държави, посочи той.

Икономическата картина и структурни рискове

По данните, които цитира Димитров, БВП на страната расте с около 3%, но този ръст е предимно от потребление — то се е увеличило с 6–7% от началото на годината. Проблемът е, че индустриалното производство продължава да се свива — общо със 7%, а секторите за метални изделия и машиностроене сочат спад от около 30%. Така се формира модел, при който населението харчи повече, но производството намалява значително — фактор, който може да доведе до сериозни икономически проблеми в средносрочен план.

Междуфирмена задлъжнялост и разплащателни затруднения

Матрицата се променя и заради тенденцията към повишаване на лихвите от централните банки в САЩ и Европа, което вдига цената на риска по кредитите. Димитров отбеляза, че 2026 г. е белязана от най-много проблеми в разплащанията между фирмите през последните години, като междуфирмената задлъжнялост достига 8‑годишен връх.

На европейско ниво имаше фалити на големи компании в Германия, Австрия, Литва, Латвия и Естония. В България преди около година компанията „Фарм Сенс“ обяви фалит, което засегна няколко големи банки и създаде напрежение в земеделския сектор. Много фермери разчитат на отложени плащания до разпродажбата на новата реколта; очаква се свежи пари да влязат и секторът да се разплати, но първоначалните падежи са удължени, а финансирането е по-скъпо.

Също така транспортният сектор е затруднен — големи играчи изпитват затруднения с лизингови плащания, което допълнително усложнява логистиката.

Реформи, бюджет и възможности за растеж

Димитров критикува новото правителство, защото очакванията за по-радикални реформи не се оправдаха. Бюджетът според него не предвижда съществено намаление на разходите за публичния сектор, които биха могли да бъдат пренасочени към стимулиране на износа и реалното производство. Той заяви, че България има прекомерен бюджетен дефицит и „не се вижда какво купува с него“ — страната продължава да има висок дял на разходите за издръжка на държавата и липсват реални мерки за подпомагане на бизнеса.

Димитров смята, че България е пропуснала шанса да поеме по-гъвкави поръчки, които след Covid-19 и преместването от Далечния изток са потенциално достъпни. Преработвателната промишленост търпи двуцифрени спадове, но той изрази надежда, че страната все пак може да привлече голям автомобилен инвеститор, включително от Китай, който да развие не само сглобяване, но и значително производство и верига от доставчици.

Тези рискове и възможности ще определят какво ще се случи с цените, инвестициите и производството в следващите години, предупреди управителят на Кофас България.