Тристранна среща Тръмп–Си–Путин буди тревога

Защо срещата предизвиква опасения

Идеята за двустранна или тристранна среща между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин по време на годишния форум на АТИС (18–19 ноември в Южен Китай) предизвиква силни опасения сред традиционните съюзници на САЩ и в Украйна. Основният притеснителен момент е, че такава среща би могла да заобиколи и да маргинализира европейските и украинските участници в преговорите за сигурност.

От Кремъл заявяват, че подготовката за подобна среща е в ход, а руският президент настоява за нея от месеци, включително в телефонния разговор с американския президент на 9 октомври. Този факт кара съюзниците да се запитат какви са реалните цели на Москва и какъв вид сделки може да се постигнат без прякото участие на Украйна и Европа.

Москва търси изключване на Украйна и Европа

Един от мотивите на Русия за тристранна среща е възможността да се изключат именно тези, които са пряко засегнати от руската агресия. Това би могло да улесни постигането на по-широка „сделка“, която да промени европейската архитектура за сигурност и да възстанови руското влияние в региона.

Когато специалният пратеник на САЩ по мирните мисии Стив Уиткоф представи в Осло, след координация с украински и европейски лидери, актуализирано предложение за прекратяване на огъня, реакцията на ключовия кремълски съветник Юрий Ушаков беше пренебрежителна — според него предложението било „лишено от съдържание“. Тази позиция подсилва опасенията, че Кремъл не търси истинско разрешаване на конфликта, а политически ходове.

Колко реални са преговорите и какви са очакванията

Ушаков съобщи, че Русия може да бъде склонна да възобнови преговори на по-ниско равнище преди евентуалната тристранна среща в рамките на АТИС. Въпреки това множество наблюдатели и участници смятат, че истински преговори за траен мир са малко вероятни преди края на зимата. Путин смята, че руските въздушни операции с далечен обсег му дават достатъчно предимство, за да оставят Украйна в по-слабо и уязвимо състояние до следващата пролет — резултат, който Москва би приела като стратегическа победа.

Ролята на Тръмп и търговските мотиви

Доналд Тръмп проявява интерес към „рестарт“ на отношенията със Русия и към евентуални търговски облаги от подобен ход. На фона на ежедневните руски удари срещу цивилни обекти той направи изявления, че Русия се държи „нормално“ по отношение на Украйна и „не прави кой знае какво“. По време на срещата на Уиткоф с Путин американският пратеник дори определи руския президент като „хуманист“.

Тези тонове и подходи подхранват опасенията, че политическите и икономическите интереси могат да надделеят над солидарността със съюзниците и ангажимента за защита на Украйна.

Атаки и човешки жертви

На фона на дипломатическите маневри, реалността на конфликта остава сурова. Два дни преди горните събития, дрон „Шахед“, използван от руските сили, уби шестима души в парк в Харковска област. Сред жертвите бяха едногодишно момиченце в количка, майка му и още две деца; други 14 души, включително деца, бяха ранени. Такива инциденти подчертават риска от симвлични жестове на дипломация, които не адресират непосредствените заплахи за цивилното население.

Политика и предизборни сметки

Тръмп вероятно разчита политически да прехвърли отговорността за продължаващата война върху Европа и украинското ръководство, а възможността за намаляване на цените на горивата чрез внос на руско дизелово гориво също може да бъде използвана като аргумент пред избиратели преди междинните избори на 3 ноември. Публични прояви на помирение между велики сили и блясъкът на срещата на върха биха могли да повлияят на общественото мнение.

В същото време обаче ключовите съперници и пострадалите страни остават извън масата на преговорите — фактор, който прави бъдещите резултати съмнителни и потенциално опасни за европейската сигурност.