Съседката я мързеше да отиде до контейнерите и да постави торба за боклук на ъгъла на входа. Реших да й дам урок

Казвам се Светлана, на 56 години съм. Цял живот съм живяла в едно и също градче близо до столицата. Всеки разбира, че в малък град е по-лесно да се поддържа ред, но когато той се разрасне, хората стават по-слаби и нагли.

Но в нашите панелки редът остана такъв, какъвто беше, и до голяма степен с помощта на живущите. Апартаментът ми е на първия етаж, така че мога ясно да видя какво се случва извън прозореца.

Няколко пъти забелязах, че млада жена, най-вероятно не местна, бързайки за работа, оставяше торбата си с боклук на ъгъла на входа и продължаваше да върви с бърза крачка. За последен път видях това в края на миналия месец. В неделя се срещнах с приятелка и излязохме на разходка.

Когато видяхме, че момичето отново е оставило торба с боклук на ъгъла на входа, го извикахме, но то не спря и най-вероятно не ни чу, тъй като беше със слушалки.

Приятелката каза, че знае в кой апартамент живее младата дама  Реших, че щом е толкова нагла и не чува тези, които цял живот са живели тук, значи трябва да й се дадем урок. В края на краищата пълната свободия и хаос започват с такова малко нещо.

Взех буклука и го оставих точно пред вратата на това момиче. Не бях сигурна в ефективността на метода, но изненадващо той успя да реши този проблем. Момичето вече не оставяше торбата на ъгъла. Сега момичето я хвърля в контейнера. Тя не знае, аз че съм го направила, но не ми трябва.

Въпросът тук е да се покаже на човека, че е грешно да прави това.