“Възраждане” видя САЩ да се месят в избора, но Москва каза кого не иска Трима митрополити от северните епархии на Българската православна църква ще се борят на 30 юни за патриаршеския престол. След продължило дълги часове заседание с гласуване в 42 тура Светият синод избра тримата кандидати.
Настоящият наместник-председател на синода – Врачанския митрополит Григорий, бе първият излъчен с 11 гласа още на първи тур. Последваха 32 прегласувания, преди в списъка да влезе Видинският митрополит Даниил, който получи 9 гласа.
А накрая също с 9 сред кандидатите за патриаршеския престол се подреди и Ловчанският владика Гавриил. Кои са тримата, измежду които на 30 юни църковно-народният събор ще излъчи новия глава на БПЦ, овдовяла след смъртта на патриах Неофит? Григорий Врачански е 53-годишен.
Роден в Ботевград, завършил математическата гимназия там. Приел е монашески постриг в Хаджидимовския манастир. Дипломиран богослов от Атинския университет “Каподистрия”. От 1 ноември 2007 г. е протосингел на Софийската митрополия.
Хиротонисан е за епископ с титлата Браницки в Троянския манастир и определен за втори викарен епископ на Софийския митрополит. От 2011-а до 2014 г. е игумен на Троянския манастир “Успение Богородично”, след което става викарий на Софийския митрополит. На 12 март 2017 г.
е избран за Врачански митрополит. Видинският митрополит Даниил е на 52 г. Роден е в Смолян, където завършва основно и средно образование. През 1996 г. записва английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, а на следващата година пренасочва образованието си в Богословския факултет на СУ.
През 1997 г. е приет за послушник в Хаджидимовския манастир “Св. вмчк Георги”. Приема монашеството на 7 август 1999 г. и е ръкоположен за йеродякон. 5 г. по-късно е изпратен на послушание в Роженския манастир “Рождество Богородично”. За епископ е хиротонисан на 20.01.2008 г.
с титлата Драговитийски. През лятото на 2010 г. по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий, която длъжност изпълнява до 4 февруари 2018 г., когато е избран за Видински митрополит. Ловчанският митрополит Гавриил ще навърши 74 г.
на 16 юли – той е най-възрастният от тримата. Роден е в София, но основното си образование завършва в Чехословакия. После в България завършва гимназия и Висшия инженерно-строителен институт. От 1973 г. живее в клисурския манастир “Св. Петка” край Банкя, където 5 г.
по-късно приема монашество и през 1980 г. става игумен на манастира. През 1984 г. завършва задочно Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София. От есента на същата година до 1986 г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия. През 1986 г.
е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, където остава до 1991 г. После до 1998 г. е протосингел на Софийската митрополия. На 19 октомври 1998 г.
в Рилския манастир е хиротонисан в епископски сан с титлата Макариополски и е назначен за викарий на Софийския митрополит. През януари 2001 г. е избран за Ловчански митрополит.
Докато течеше напрегнатото заседание на синода, парламентарната група на “Възраждане” се включи индиректно в църковните избори, потвърждавайки кого от митрополитите Москва не иска за български патриарх.
Партийният лидер Костадин Костадинов поиска президентът Румен Радев да свика Консултативния съвет по национална сигурност поради факта, че Българската православна църква е важен елемент от системата за национална сигурност, а в същото време е “изправена пред разкол и срещу нея се гласи тежък удар”.
Има сериозна заплаха, която витае с все по-голяма тежест в църковните среди – заплахата от повторение на църковния разкол, случил се в началото на 90-те години, заяви той в кулоарите на Народното събрание.
Според него имало външна намеса от САЩ да бъде сложен за патриарх някой, който да вкара БПЦ в състояние на разкол с Руската православна църква. Почвата била подготвена с трима български митрополити и двама епископи, които били в съслужение с украински разколници.
Костадинов не спомена имена, но от думите му стана ясно, че той се цели директно в митрополит Николай Пловдивски. Според него проблемите на църквата ни били в сянката на случващото се в парламента и агонията на политическата система съвпадала с готвения много сериозен удар върху БПЦ.
В края на май Московската патриаршия атакува Пловдивския митрополит Николай, както и пътувалите с него в Истанбул Старозагорски митрополит Киприан и Доростолски митрополит Яков, задето участвали в съслужение с Вселенския патриарх Вартоломей и поканените от него представители на Православната църква
на Украйна, която се отдели от руската и все още не е призната от всички поместни църкви.
С това действие още тогава Москва ясно показа кого не би харесала за наследник на патриарх Неофит и вчерашното изявление на Костадинов в кулоарите на парламента се оказа в унисон именно с решенията, взети в Русия в края на май.
