Сара Полсън: Не искам да се сравнявам с Чарлийз Терон

Полсън коментира критиките и сравненията с Терон

Сара Полсън говори открито за негативните реакции и за непрекъснатите паралели с колежката ѝ Чарлийз Терон след появата ѝ като Айлийн Уорнос в поредицата на Netflix „Чудовище: Историята на Лизи Бордън“. В изявления пред подкаста Shut Up Evan актрисата определи подобни съпоставяния като „странни“ и подчерта, че никога не е имала намерение да се конкурира с Терон.

„Не съм имала за цел да направя нещо по-добро от Чарлийз Терон или да я засенча на екрана – сякаш изобщо някой би могъл да го направи. Нейната игра е сред най-великите постижения в киното,“ каза Полсън, отбелязвайки уважението си към изпълнението, което донесе на Терон „Оскар“.

Защо Уорнос в историята на Лизи Бордън изненадва зрителите

Включването на Айлийн Уорнос в сюжета от антологията на Райън Мърфи озадачи част от публиката, тъй като Уорнос и Лизи Бордън са реални фигури от различни исторически епохи. Между двата им живота има почти столетие, което прави появата им в един и същи сериал особено неочаквана за много зрители.

Полсън коментира и dramaturgичния избор в сценария, който прави препратка към Уорнос, внушавайки, че тя е била вдъхновена от действията на Бордън. Актрисата уточнява, че това е художествено решение на създателите, въпреки че в реалния живот Бордън никога не е била официално призната за виновна по обвиненията за убийство на своята мащеха и баща.

Какво казва Полсън за работата над образа

В интервю за списание People Полсън описа работата по образа като едновременно плашеща и изключително ценна за кариерата ѝ. Тя сравни преживяването със скачане с парашут: „Да се присъединя към тях с моята версия за мен беше истинска чест, но и усещане, сходно с това да скочиш с парашут от самолет,“ сподели актрисата.

Полсън добави, че много актьори вече са интерпретирали ролята на Уорнос по различни начини и са го направили блестящо. Тя подчерта, че нейният подход е личен прочит, основан на изследванията и на собственото ѝ усещане за персонажа: „Това е моята лична интерпретация на Айлийн Уорнос, базирана на материалите, които изследвах, и на собствената ми същност. Никога не е било опит да повторя нещо, правено преди мен.“

Очакваната реакция и театралната паралела

Актрисата призна, че още при приемането на ролята е предвидила реакциите на публиката. „Още щом ми предложиха проекта, в съзнанието ми изникна мисълта: ‘Хората веднага ще започнат да ме сравняват с Чарлийз, защо изобщо се наемам с това? Защо ми е да излизам на екран с роля, за която някой вече е спечелил Оскар? Това е направо лудост, Сара Полсън.’“ споделя тя.

Полсън използва и театрална аналогия, за да обясни подхода си към вече изиграни роли: „В театъра класическите пиеси се преосмислят постоянно. Никой не отказва да гледа изпълнението на Глен Клоуз само защото вече е гледал същата роля, изиграна от друг актьор или под режисурата на друг човек.“

Източник на критиката

Според актрисата основната вълна от критики е породена от директното съпоставяне с превъплъщението на Чарлийз Терон в биографичната драма „Чудовище“ (2003 г.), което остава ярко в общественото съзнание и е отличено с награда „Оскар“. Полсън обаче настоява, че всеки артист има право на собствен прочит на исторически образ, пречупен през личния му опит и проучвания.

В своята защита актрисата подчертава, че целта ѝ не е да надмине или да повтори вече направено, а да предложи своя индивидуална версия на сложната и противоречива фигура на Айлийн Уорнос.