Родители, научете се да казвате на децата си

Ако само до преди едно поколение разбирането на родителите гласеше, че „деца се милват само докато спят“, то в днешно време поощряването им и изразяването на обичта към тях е на дневен ред. А и както се казва – „всяко зло на този свят произлиза от едно необичано дете“.

Днешните експерти вярват, че похвалата допринася за мотивацията и самочувствието на децата.

Разбира се, важна е и спокойната семейна обстановка, която предполага разбиране от родителите, споделени моменти заедно, подпомагане, когато е нужно – дали в образованието, в отношенията им с другите или в разрешаването на ситуации, свързани с менталното и физическото им здраве.

От всички аспекти на родителството обаче сега ще поговорим повече за похвалите, тъй като може би мнозина не си дават сметка, че може да има и вредни такива. Що е то „ефективна похвала“?

Направена в точния момент, една похвала възпитава у детето вътрешна мотивация и му помага да стане уверено, проактивно и устойчиво. Това е т. нар. ефективна похвала. Накратко това означава родителят да не хвърля похвали и благодарности за щяло и нещяло.

Идеята е, както пише психологът и автор на „Вашите деца слушат: Девет съобщения, които трябва да чуят от вас“ Джим Тейлър, че прекалените похвали може да доведат до обратен ефект – децата да си повярват, че са перфектни и да загубят желание да постигат повече.

С похвалите трябва да се внимава и за да не остане малчуганът с впечатлението, че само постиганите резултати му носят любовта на авторитета, както и да не стане зависим от оценката и одобрението на другите.

Зад ефективните похвали стои идеята децата да се учат да формират собствено мнение за способностите си.

 Но има и друго – свикнало да ги получава навсякъде и по всяко време, порасналото вече дете ще бъде крайно разочаровано от това, че извън света на мама и татко никой не го цени, защото не го заливат с поощрения.

Според някои наблюдения децата, които получават твърде много похвали, се научават да бъдат повече изпълнители, а не толкова експериментатори. Второто обаче е това, което може да се нарече краткият път към щастието.

Трябва да се постигне баланс в това децата да не търсят основно чуждото одобрение в своята мотивация да бъдат по-добри. Тя трябва да идва отвътре, да ги кара да израстват, да се подобряват, поумняват, самопредизвикват и това да им носи лично удовлетворение.

Психолозите Марк Лепър и Дженифър Хендерлонг Корпус, които няколко десетилетия работят върху „ефективната похвала“, казват, че децата възприемат конкретните похвали по-добре, намират я за по-искрена и смислена.

На практика това означава родителят да го поощри с думи за конкретно усилие – че е проявило упоритост, че е било организирано, смело, добро, емпатично и др. Това му носи полезна информация повече от едно „браво“.

Затова, родители, дайте на детето конкретно обяснение защо се гордеете с негово качество.

Например „браво, че имаш петица“ ще му донесе много по-малко смисъл от това да му кажете „чудесно е, че беше упорит и въпреки трудния материал, отдели от времето си и се постара да постигнеш повече от миналия път. Ако продължаваш така, другия път резултатът би бил още по-удовлетворяващ за теб“.

Важно е да не ползвате похвалите „на халос“ и да ги раздавате заради самото поощрение без да вярвате, че усилието на детето ги заслужава.

Малките са интуитивни и веднага усещат фалша, а оттам и започват да се питат „защо ме лъжат за моите способности“ (конструирано, разбира се, по различен начин в детската глава – като например „нещо не е наред с мен“). Когато хвалите, казвате “ за това че…

“ и поощрявате детето, е важно да се насочвате към усилията му, не върху личността му. По-добре му кажете „Благодаря ти, че си толкова състрадателен към това животинче и го спаси“, отколкото „много си красив“ или „ти си върхът“.

Важно е също така да не сравняването детето с другите – като голям човек, ще го прави и то, което не е в негова полза. По-добре му наслагвайте разбирането, че всеки човек е вселена, която може да се развива, вместо „ти си по-малка или по-голяма вселена от съседчето“.

Ако го хвалите за оценките му, както казахме и по-горе, говорете за неговото лично подобряване спрямо предишния път, а не за това, че трябва да е първенецът на класа, „както братовчед ти Гошко“.

Ако детето е подредило стаята си, кажете му не, че тя изглежда страхотно, а че е страхотно това, че е положило усилия да я подреди.

Радвайте се и не само на конкретните му постижения, но изтъквайте и добродетелите, които забелязвате у него, както примерът по-горе – изтъкнете, че детето е щедро, прощаващо, смело, емпатично, състрадателно и т.н. Каквото и да предприемете, мислете в перспектива и за дългосрочния ефект.

Не спирайте да се радвате на детето си и да му благодарите за това, че е избрало (има теории, че децата сами избират семействата си) вас за родители. Не забравяйте обаче, че една правилно насочена похвала може да му даде много повече, отколкото да го заливате с хиляди.