Рибарски: Идол Трифон, уроците на Ферарио и Академия БФС

Радикални обрати в кариерата, важни наставления и надежда за бъдещето на детско-юношеския футбол — това бяха основните теми в интервюто на Атанас Рибарски за официалния подкаст на Българския футболен съюз. Рибарски, който временно пое националния отбор през октомври, говори откровено за пътя си от детските игри до треньорската професия.

От улицата до националния отбор

Рибарски връща лентата към детството си, когато поради физическия си ръст често е бил най-малкият в групата. Първоначално мислел, че е нападател, но треньорите го преквалифицирали на друга позиция — преход, който в крайна сметка му допаднал. В ранните си години той взел игровия номер заради своя идол: „Разбира се, Трифон Иванов. Светла му памет! Много го харесвах. Заради него играех с №3.“

В разговора Рибарски не подмина и трудния епизод, сложил край на състезателната му кариера — тежка травма в главата, която принудила преждевременното му оттегляне от терена. Този обрат го насочва към треньорството и поетапно оформя възгледите му за работата с футболисти.

Уроците от Ферарио Спасов

Една от ключовите фигури в професионалното израстване на Рибарски е Ферарио Спасов, с когото са работили заедно в „Берое“. Рибарски описва Спасов като човек с рядко излъчване и умение да извлича максимума от талантите: „За мен той беше истински човек. Личност, която, без да те дирижира, те кара да погледнеш нещата от другата страна. Да осъзнаеш, че понякога можеш да грешиш, а друг път да си прав. Беше изключително уравновесен. Имаше дарбата да открива таланти и да извлича максимума от тях, за да успеят.“

От Спасов Рибарски за първи път чува колко голямо значение имат отношенията в отбора и редицата процеси, които остават нематериални за външния наблюдател. Той споменава, че преди 10–12 години тези концепции звучали като абстракция, но с годините осъзнал колко са верни.

Личен спомен, който разкрива характера

Рибарски разказва и запомняща се случка, която илюстрира спокойствието и човечността на Спасов. Два дни преди важен мач „имали страшно много проблеми – контузени, наказани футболисти“, а дори докторът съобщил, че още двама са с температура. Когато кръвното напрежение в екипа било високо, Спасов реагирал с хумор и присъствие на духа: „Насе, срамота е с тази фамилия да не ме заведеш веднъж на риболов.“ Това разсмива всички и остава като символ на неговото спокойствие и човешки подход.

Поглед към бъдещето: Академия БФС

В разговора селекционерът отдели внимание и на проекта „Академия БФС“, насочен към деца, родени през 2013 г. Рибарски оцени инициативата като уникална по мащаб и организация — с множество селекционни етапи и документално проследяване на процеса. Младите футболисти живеят и тренират в efbet футболна база в Бояна и съчетават подготовката си с обучение в 57. спортно училище „Св. Наум Охридски“.

Той подчерта, че такъв тип проект дава шанс на деца от различни населени места, включително от локации без организиран футбол, и очаква документалният характер на инициативата да демонстрира открито как се селектират и развиват таланти.

В заключение, разговорът с Рибарски събра спомени за идоли и наставници, лични изпитания и конкретни очаквания за работата с младите поколения. Пълното интервю съдържа още истории и професионални наблюдения, които могат да бъдат видени в официалния подкаст на Българския футболен съюз.