Премахване на изпита след 7. клас няма да премахне неравенствата

Премахването на изпита след седми клас само по себе си не е достатъчно решение за неравенствата в образованието и не гарантира по-добро обучение за всички ученици. Това е основният извод от сравнителния анализ на образователните системи в шест държави, представен от водещия Явор Джонев в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Джонев подчертава, че ефектът от политическите решения зависи от подготовката на учителите, качеството на преподаването и способността на системата да измерва резултатите и да подпомага училищата, които изостават. Ако се премахне само изпитът, според него няма да изчезне механизмът на подбор между учениците и „цената ще продължат да плащат същите деца“.

Изпитът като симптом и като причина

Според Джонев изпитът след седми клас функционира както като знак за по-дълбоки структурни проблеми, така и като фактор, който ги засилва. Той се появява в контекст, в който системата не осигурява равномерно качествено образование за повечето деца, докато конкуренцията за местата в предпочитаните училища засилва разликите. Логиката зад изпитите и частните занимания е не толкова да се постигнат повече знания, а да се изпреварят останалите, отбелязва Джонев.

Уроците от шестте образователни системи

Международните примери демонстрират различни подходи и политики, които при подходящи условия могат да доведат до подобряване на резултатите.

Естония

Естония запазва общото училищно обучение до 15–16 години и акцентира силно върху ранната подготовка на децата. Фокусът е върху начален етап, който да даде солидна основа преди разделянето.

Южна Корея

В големите градове на Южна Корея приемът в общите гимназии се определя чрез жребий, а държавата работи за изравняване на финансирането, учебните програми и учителските заплати. Джонев посочва страната и като пример за използване на извадково измерване за обратна връзка.

Сингапур

Сингапур осигурява ранна подкрепа за учениците с трудности по четене и математика, което цели да предотврати вкореняване на дефицитите още в началните класове.

Англия

Английската система дава важен урок чрез националните проверки и инспекции: училищата получават публична обратна връзка, а при слаби резултати се задават срокове, екипи и финансиране за подобрение. Публичността на данните и последващите мерки създават механизми за корекции.

Полша

Полша демонстрира как комбинация от по-късно разделяне на учениците, повече часове по четене и математика и добре съпоставени външни изпити може да доведе до повишаване на резултатите. В същото време последвалото отмяна на реформата показва колко трудно се запазват постигнатите промени без устойчива подкрепа.

Северна Ирландия

Опитът на Северна Ирландия подсказва, че премахването на изпит само по себе си не елиминира селекцията — механизмите за конкуренция и неравенство могат да останат и след отмяната.

Какво е необходимо за България

Джонев изтъква, че българската система няма надеждна оценка за качеството на преподаването и за ефекта от предприетите мерки. Въпреки че учениците полагат изпити, резултатите не позволяват достатъчно надеждно да се проследи напредъкът на училищата във времето. „Нямаме критерии за качество“, констатира той.

Ключовите условия за успешна реформа според Джонев са:
– капацитет на училищата и на учителите;
– надеждна и работеща обратна връзка за ефективността на мерките;
– ясна цел на образователната система.

Премахването на изпита без тези елементи няма да донесе очаквания ефект. Вместо това Джонев предлага най-бързият и евтин начин за създаване на обратна връзка: извадково измерване без последствия за учениците и училищата, а не въвеждане на нов задължителен изпит. Това позволява да се види къде учениците срещат трудности и какви интервенции са нужни.

Промяната, според него, трябва да започне с по-добра подготовка и подкрепа за учителите и с измерване, което ясно показва проблемните места в усвояването на знанията. „Капацитетът на системата не е само кой и къде преподава, а как и с какво преподава“, обобщава Явор Джонев.