Преходът към чиста енергия да не тежи на индустрията

Високите цени на електроенергията за небитовите потребители поставят българската индустрия под сериозен натиск, предупреди Марина Митова, председател на Независима синдикална федерация на енергетиците в България, в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова. Според нея засилената цена на тока създава рискове за запазване на работните места и доходите и изисква както краткосрочни защитни мерки, така и дълбоки структурни промени в енергийния сектор.

Фактори зад ръста на цените

Митова отбеляза, че увеличението на цените не се дължи единствено на производствения микс или националните ресурси. В повишението участват множество елементи: цената на природния газ, локалните енергийни ресурси, разходите за емисии и капацитетът на преносните мрежи. Също така тя посочи, че синхронното движение на цените в България, Румъния и Гърция говори за наличието на регионален проблем, а не само за вътрешни дефекти на пазара.

Декарбонизацията — темп и възможности

Митова подчерта, че въглищните централи носят екологични и здравни разходи, но също имат роля за сигурността на енергийната система. Затова темпът на наложените мерки за намаляване на въглеродните емисии трябва да бъде съобразен с реалната готовност на отделните икономики и на индустриите да преминат към по-чисти технологии. Ако темпът на въглеродно облагане расте по-бързо от възможностите за адаптация на предприятията, това ще отслаби конкурентоспособността на европейската индустрия и ще затрудни бизнеса.

„Фирмата ще направи всички усилия да се декарбонизира, но не може да го прави със същото темпо, с което расте цената на емисиите“, заяви тя, предупреждавайки, че прекалено бързото натискане върху предприятията може да „убие“ индустрията и да доведе до загуба на работни места.

Компенсации — временна мярка, не постоянна политика

Митова описа държавните компенсации за бизнеса като необходим временен защитен инструмент, който трябва да се прилага навреме и при ясно дефинирани условия. Тя критикува сегашния модел на подпомагане заради забавено изплащане на средствата, което обезсмисля ефекта от подкрепата за предприятията. По думите ѝ фондовете, предназначени за компенсации, са публични средства и не са безкрайни; затова те не бива да се разглеждат като дългосрочно решение за структурните проблеми в сектора.

Митова също призова държавата да защити позицията си във връзка с европейската система за търговия с емисии, като търси балансирано решение, което да отчита различните темпове на преход в отделните държави и отрасли.

Кадрите и работните места — риск за бъдещите проекти

Запазването на заетостта трябва да е сред основните принципи при разпределяне на публична подкрепа, смята синдикалният лидер. Тя обърна внимание, че недостигът на квалифицирани специалисти вече затруднява сектора и може да стане по-остър в контекста на плановете за изграждане на нови ядрени мощности. Привличането на млади хора към енергетиката остава трудно поради тежкия характер на работата и опасностите, свързани с полевите дейности.

„Ако изпуснем квалифицираните кадри, отново ще се върнем в спиралата на недостига на експерти“, предупреди Митова. Тя допълни, че синдикатите работят заедно с работодателите за популяризиране на кариерните възможности в сектора и за мерки, които да задържат и привлекат млади специалисти.

Заключение

По думите на Митова, решението трябва да комбинира навременна защитна подкрепа за предприятията с ясно планирани структурни реформи, прагматичен подход към темповете на декарбонизация и усилия за запазване и развитие на човешкия капацитет в енергетиката. Без такъв баланс има риск от отслабване на конкурентоспособността и загуба на ключови работни места.