Петков: Пропагандата ражда насилие

Кирил Петков, бивш премиер и депутат, предупреди, че случаят в Пловдив не трябва да се разглежда единствено като младежка агресия, а като сигнал за по-широки влияния. В публикуван във Facebook текст той посочи убийството на Георги Кузев като повод да проучи връзките между руската крайнодясна пропаганда, неонацистки субкултури и радикални организации в Европа.

Петков отбелязва, че една разпространена снимка на задържаните младежи е разбунила общественото внимание — на нея те правели т.нар. „жест на Тесак“, асоцииран с руския неонацист Максим Марцинкевич‑Тесак и с движението „Окупай Педофиляй“, което е част от мрежата „Реструкт“. По думите му именно тази среда е популяризирала стила на самопровъзгласили се „ловци на педофили“: примамване на жертва, нейното унижение, биење и заснемане, а после разпространение онлайн.

Не директна команда, а разпространявани модели

Петков ясно подчертава, че наличието на тези символи не доказва, че Кремъл е дал заповед за престъплението в Пловдив. Но според него не бива да подминаваме факта, че идеи, символи и методи, родени в руската неонацистка среда, могат да пресичат граници и да намират последователи и у нас.

Като опора за тревогите си той цитира книгата „Русия и крайната десница: поглед към десет европейски държави“, издадена от Международния център за борба с тероризма. В нея са разгледани 20 конкретни случая в 10 европейски държави и авторите стигат до извода, че руското влияние върху крайнодесните и насилническите екстремистки среди не е единично явление. Изследването описва различни модели, чрез които Москва се опитва да влияе върху тези групи.

Как работи влиянието според Петков

Петков дава прости, но важни примери за механизма, който според него може да доведе до радикализация:

– Подкрепа за определени политически сили и усилване на техните послания.
– Разпространение на пропагандни материали и формиране на анти‑ЕС, анти‑НАТО и анти‑украински нагласи.
– Свързване с радикални среди и превръщане на Русия в символ на „сила“, „ред“ и бунт срещу либералната демокрация.

Тези стъпки не означават директно командване на отделни групи, но могат да създадат среда, в която идеи и ритуали от чужди екстремистки движения да бъдат възприети и възпроизвеждани от млади хора, които после преминават от думи към физическо насилие.

Защо случаят в Пловдив е проблем отвъд криминалната хроника

Според Петков самото изследване показва, че руското влияние е част от по‑широко усилие за използване на обществени слабости и изграждане на мрежи за влияние с години. Затова инцидентът в Пловдив трябва да ни интересува и като социално‑политически проблем, а не само като криминален случай.

Той предупреждава, че когато български младежи възпроизвеждат символика и ритуали, характерни за руски неонацистки движения, а едновременно сериозни европейски проучвания документират системни опити за проникване и използване на крайнодесни среди, би било наивно да разглеждаме всяко от тези явления изолирано.

В заключение Петков призовава да се прекрати отношението „пропагандата е просто друго мнение“. По думите му процесът на радикализация често започва с клип, символ или Telegram канал и може да завърши с реално насилие. „Радикализацията не възниква във вакуум“, пише той, като с това подчертава нуждата от по‑активни мерки за защита на младите хора от екстремистки влияния.