Откриха нов вид микрорапторин от формацията Цзюфотан

Откритие и класификация

В западната част на провинция Ляонин в Китай е описан напълно нов вид микрорапторин, базиран на изключително добре запазен фосил от формацията Цзюфотан. Малкото животно е назовано Norellraptor barsboldi и комбинира черти, които го правят наподобяващ птица, но с ясно различна анатомия — най-вече наличието на четири крила и дълга опашка, покрита с пера.

Авторите на описанието — Андреа Кау, Цян Цзи, Сюжи Уан и техни колеги — публикуват резултатите в научното списание Nature Communications. Новата форма добавя още един таксономичен член към разнообразната група на микрорапторините, която вероятно включва повече от дузина рода. Видът е наречен в чест на американския палеонтолог Марк Алън Норел и монголския палеонтолог Ринчен Барсболд, които починаха през 2025 г.

Морфология и възраст на екземпляра

Екземплярът е запазен цял и позволява подробни анатомични наблюдения. Скелетът е дълъг 57 см, а по костите са видими следи от оперение — пера по предните и задните крайници, както и в края на опашката. Такава комбинация от характерни структури потвърждава, че микрорапторините са оборудвани с дълги пера на всички крайници.

Изследване на микроструктурата на лявата лъчева кост (радиус) е позволило да се определи приблизителната възраст на животното при смъртта му. Сравнявайки с растежни данни от други млади и възрастни микрорапторини, учените заключават, че екземплярът е бил поне на три години и вероятно още не е бил напълно зрял.

Еволюционни изводи и спор по въпроса за полета

Микрорапторините са сред най-малките и най-необичайните динозаври, известни от ранната Креда (период, датиран между 125 и 113 милиона години). Те демонстрират, че развитието на летателни приспособления при паравианите не е било еднопосочен или еднообразен процес: вместо класическите две крила, тези животни са развили четири крилоподобни структури и са експериментирали с различни начини за придвижване във въздуха.

Откриването на N. barsboldi подкрепя хипотезата, че много от характеристиките, свързани с летенето, са възниквали независимо в различни клонове, а не са били наследени като готов „летателен апарат“ от общ прародител. Въпреки че микрорапторините и птиците споделят някои сходни черти — увеличен брой ребра, прикрепени към гръдната кост, наличие на специални пера на палеца (алуларни пера) и по-здрави предни крайници — редът, в който тези признаци се появяват, се различава при двете линии. Това подсказва различен еволюционен натиск, който е оформил характеристиките, свързани с полета, по отделен начин при всяка група.

При сравненията на анатомичните промени изследователите установяват, че приблизително 30% от промяната в строежа, настъпила при микрорапторините, съвпада с промени в еволюционната линия на птиците. Това частично припокриване обаче не е достатъчно, за да подкрепи идеята за общ, еднократен произход на летателните адаптации.

Местонахождение и значение за бъдещи проучвания

Провинция Ляонин и по-специално натрупванията около формацията Исян (разположена под Цзюфотан) остават ключови за разгадаване на еволюцията на паравианите. В Исян са запазени изключителни фосили, включително меки тъкани, пера и цели триизмерни скелети, което дава уникална възможност за проследяване на морфологични изменения и растежни модели.

Авторите на изследването подчертават, че за да се провери дали независимата поява на летателни черти е общо явление и при други птицеподобни групи, са необходими повече добре запазени екземпляри и данни за растежа на костите. Дебатът относно това доколко микрорапторините са били способни на активен, с размахване на крилата, полет остава отворен, но наличието на покрити с пера крила доказва, че те поне са развивали и „експериментирали“ с летателни адаптации.

Намереният скелет и анализите около него добавят важен фрагмент към картината на ранната еволюция на полета при паравианите и дават ясна отправна точка за бъдещи разкопки и изследвания.