Откриха най-старите записи на песен на гърбат кит

Архивно откритие от 1949 г.

Изследователи от Океанографския институт „Уудс Хоул“ във Фалмът, Масачузетс съобщиха, че са идентифицирали запис от март 1949 г., в който се чува песен на гърбат кит. Звукът е уловен близо до Бермудските острови и е открит при дигитализация на стари аудиозаписи миналата година, съобщават учените.

Ашли Джестър, директор по научни данни и библиотечни услуги в „Уудс Хоул“, казва, че първоначално е било неизвестно какъв е записаният звук, но е взето решение той да бъде запазен. По-късното преглеждане на колекцията е позволило да се установи, че става дума за песен на гърбат кит.

Контекст на записа и историческо значение

Записът датира от 1949 г. и е едва с около двадесет години по-стар от по-широко известното откриване на китова песен от учения Роджър Пейн. По време на записването учените от „Уудс Хоул“ са били на изследователски кораб, където са провеждали тестове на сонарни системи и акустични експерименти в сътрудничество с Управлението за военноморски изследвания на САЩ. Именно в този контекст е бил уловен звукът, разказва Джестър.

Според Асошиейтед прес находката представлява най-стария известен запис на звук от кит и учените вярват, че подобни архиви могат да хвърлят светлина върху дългосрочните промени в китовото общуване.

Какво показва записът за акустичната среда

Питър Таяк, специалист по морска биоакустика и почетен изследовател в „Уудс Хоул“, посочва, че звукът на океана през 40-те години е бил значително по-тих в сравнение със съвременната акустична среда. Таяк отбелязва, че тази разлика в шума създава различен фон, на който учените са слушали песните на китовете тогава, в сравнение с днешните записи.

Таяк допълва, че запазеният архивен запис може да помогне да се разбере как съвременните, човешки произведени звуци — като увеличения шум от корабния трафик — влияят на начина, по който китовете комуникират и адаптират вокализациите си.

Роля на звуците за китовете

Учени от Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA), които изучават китовите звуци, описват различни форми на акустична комуникация при тези животни — щракане, свирене и викане. В публикувано проучване NOAA подчертава, че китовете могат да променят своето звуково поведение според заобикалящата ги среда.

Звуците служат за намиране на храна, ориентация в океана, локализиране на други индивиди и за формиране на представа за околната среда. Някои видове генерират повтарящи се вокализации, които приличат на песни; гърбатите китове са сред най-известните „певци“ в океана и могат да произведат сложни вокализации, които понякога звучат деликатно или дори тъжно.

Физически характеристики, споменати в записа

В материала е посочено, че гърбатите китове могат да достигат тегло над 55 000 паунда, което е приблизително 24 947 килограма, и именно те са асоциирани с най-сложните океански песни.

Значение за бъдещи изследвания

Откритието на архива от 1949 г. предоставя редкия шанс да се сравнят акустични записи от по-тихия океан на средата на XX век с настоящата ситуация. Учените очакват, че подобни исторически данни ще подпомогнат разбирането на начина, по който човешката дейност е променила акустичния пейзаж и съответно — как това оказва влияние върху комуникацията и поведението на китовете.

Според изследователите, намерените архивни записи са важен ресурс за изучаване на дългосрочни промени в морската акустика и биологията на китовете.