Ивет Бианки: лимитирани колекции срещу модния отпадък
Ивет Бианки, дизайнер, коментира в предаването „Made in Green“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова проблемите на
Ивет Бианки, дизайнер, коментира в предаването „Made in Green“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова проблемите на съвременната модна индустрия. Според нея увеличаващата се консумация на дрехи в глобален мащаб засилва натиска върху природните ресурси и изостря екологичните и социални предизвикателства пред сектора.
Бианки подчерта, че въпреки многото разговори за устойчивост, моделът на бърза мода продължава да доминира производството и потреблението. Тя посочи, че промяната изисква едновременно повече информираност сред потребителите и по-голяма прозрачност от страна на брандовете, за да може обществеността да прецени действителните практики зад етикетите.
Навици на потребителите и ролята на изборите
Дизайнерът изрази мнение, че промяната трябва да тръгне от навиците на хората, тъй като техните решения формират поведението на компаниите. По думите ѝ много хора все още не осъзнават мащаба и влиянието на модния сектор върху околната среда и икономиката, което затруднява прехода към по-устойчиви модели на потребление.
„Може би това, което най-много се променя е, че консумацията на хората към всякакви такива неща, особено дрехи, расте много“, каза Бианки и добави, че това оказва значително влияние върху околната среда и социалните аспекти на производството.
Икономически и производствени предизвикателства при устойчивата мода
Бианки поясни, че създаването на „истинска“ устойчива мода включва комплекс от мерки, които не се изчерпват само с избор на по-качествени материали. Това означава и по-високи разходи за производство, справедливо заплащане на труда и проследимост по цялата верига на стойността.
„Когато се стремим да създаваме устойчива мода, и то истински устойчива мода, се сблъскваме с неща като по-голям разход. Когато искаме да създаваме устойчива мода, това не означава само по-качествени материали, означава и съответно изработката“, обясни тя, подчертавайки, че тези допълнителни разходи са част от причината някои производители да не преминат към по-устойчиви практики.
Прозрачност в производствената верига
Прозрачността е посочена като ключов елемент за изграждане на доверие и възможност потребителите да проследят произхода и начина на изработка на дрехите. Без открита информация за материалите, условията на труд и логистиката, трудно може да се прецени дали един продукт наистина отговаря на устойчивите стандарти, каза Бианки.
Greenwashing и загуба на доверие
Един от сериозните проблеми, които дизайнерът посочи, е практиката greenwashing — създаване на впечатление за екологична отговорност чрез маркетинг, без реални действия зад него. По думите ѝ това обърква потребителите и подкопава доверието в брандовете, които действително правят стъпки към устойчивост.
„Много марки създават такова впечатление в хората, че продуктите им са устойчиви, а всъщност те не са такива, което кара хората да не се доверяват толкова лесно на устойчиви брандове“, заяви Бианки.
Отпадъците и свръхпроизводството
Още един ключов проблем е огромното количество отпадъци, генерирано от модната индустрия. Бианки посочи свръхпроизводството като системен недостатък на бързата мода: компаниите създават повече артикули, отколкото могат да продадат, за да избегнат недостиг на наличности, което води до значителни загуби.
Дизайнерът даде оценка, че около 30% от дрехите, произвеждани годишно, остават непродадени и се превръщат в отпадък. Тази част от продукцията, според нея, е директна последица от модела на масово производство и кратки цикли на пускане на пазара.
Изводи и възможни решения
По думите на Бианки, намаляването на отпадъците и намаляването на натиска върху ресурсите изисква комбинирани мерки: информиране на потребителите, реална прозрачност от страна на производителите, справедливо заплащане и преосмисляне на мащаба на производството. Като една от възможностите тя акцентира върху ограничени и по-бавно пуснати колекции, които могат да намалят свръхпроизводството и да повишат отговорността при планирането на предлагането.



