Опасения от нова мобилизация след изборите

Руснаците са силно обезпокоени, че след предстоящите парламентарни избори президентът Владимир Путин може да нареди нова голяма мобилизация за войната в Украйна. Опасенията се разпространяват и сред държавни служители и военни комисариати, които през последните месеци търсят възможности да прехвърлят активи в чужбина, откриват сметки зад граница и насърчават близки да напуснат страната, сочат вътрешни документи.

Европейски служител по сигурността заявява, че Русия се подготвя да призове допълнително около 300 000 мъже до края на годината. Кремъл и самият президент отричат планове за нова масова мобилизация, а Путин определи предупрежденията като „пълни глупости“ и като част от информационна кампания на Запада. На 3 септември във Владивосток той каза, че нямат проблем с личния състав и че „хората идват доброволно и подписват договори“.

Цифрова инфраструктура и ограничени възможности за бягство

Отличаващ се аспект спрямо миналата мобилизация през септември 2022 г. е широкото внедряване на цифрови инструменти за призоваване. Кремъл е изградил електронни системи, които могат да ускорят призоваването без голям публичен анонс, при това едновременно са затегнати и възможностите за напускане на страната. Това поражда опасения, че след изборите може да последва тихо разгръщане на призовки, вместо официално обявена кампания.

В същото време властите преструктурират военните комисариати, за да поемат увеличения приток на новобранци. Рекламни кампании в страната приканват мъжете да подписват договори за военна служба — средство, според властите, да се избегне принудителна мобилизация.

Недостиг на доброволци и данни за набиране

Войната оказва сериозен натиск върху кадрите: според цитирани бюджетни данни, анализирани от Янис Клуге от Германския институт за международни отношения и сигурност, руските региони са набрали около 234 000 нови военнослужещи на договор между януари и август тази година. За сравнение, през същия период на миналата година броят е бил около 260 000, което показва спад в потока доброволци.

Кремъл традиционно залага на големи бонуси и по-високи заплати, за да привлича доброволци, но с навлизането на войната в петата си година интересът към службата отслабва, според наблюденията на анализатори и анонимни източници.

Други източници посочват, че качеството на наличните новобранци е ниско и че фронтовите нужди остават големи. Един анонимен източник от Москва твърди, че около 1000 руски войници загиват всяка седмица в Украйна, отделно от ранените.

Загуби и противовеси

Генералният щаб на Украйна съобщи, че от началото на годината са загинали или са били ранени 301 000 руски военнослужещи, като месечните загуби са нараснали до около 42 000 през юли и август. В същото време Украйна също изпитва проблеми с живата сила: около 1,5 милиона мъже фигурират в списъците на полицията за издирване заради избягване на военна служба, а близо 200 000 украински войници са напуснали частите си без разрешение.

Нито едната, нито другата страна публикуват официални, потвърдени данни за военните си загуби, което затруднява независимо проверяване на посочените числа.

Военни цели и политически контекст

Путин продължава да натиска за пълен контрол над източната украинска област Донецк. Руски сили провеждат тежки нападения в опит да завземат укрепената верига от градове, които не са били превзети в боевете от 2014 г. насам. Украйна отхвърля искането за отстъпване на територия като условие за прекратяване на конфликта.

Тридневното гласуване за парламентарни избори, което започва в петък, се провежда под строг контрол и се очаква партията „Единна Русия“ да запази мнозинството си в Държавната дума — позиция, която поддържа от 2003 г. насам. В този политически климат слуховете и притесненията за евентуална нова мобилизация засилват несигурността сред населението и сред самите служители, които взимат мерки за опазване на личните си средства и възможностите за емиграция.