Краят на епохата Макрон: труден преход и рискове

Радослав Илиев, гл. ас. д-р и историк, предупреди в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria, водено от Роселина Петкова, че епохата на Еманюел Макрон е в края си и предстоящият преход към нов политически модел няма да бъде безболезнен. Според него проблемите в страната надхвърлят личната популярност на президента и засягат цялата система, която през последните 15 години отстрани традиционния ляво‑дясно дебат.

Икономически фактори, които разклатиха модела

Илиев очерта няколко структурни причини за икономическата слабост на Франция. Сред основните фактори той посочи висок публичен дълг, застаряващо население и трансформация в индустриалната структура. Като конкретни външни и вътрешни предизвикателства бяха изтъкнати ограничаването на достъпа до руски енергийни ресурси, импулсът на Зелената сделка и загубата на позиции на френските компании на африканските пазари.

„Няма как да се ограничат тези разходи. По-скоро трябва да се търси увеличаване и мобилизиране на възможностите на Франция отново да започне да работи – нещо, от което тя постепенно започва да се отказва“, каза Илиев, като подчерта, че запазването на сегашния социален модел става все по-трудно при съчетанието от външнополитически и икономически шокове.

Демография и социално напрежение

Анализаторът обърна внимание и на демографските промени: намаляващите работни поколения издържат все по-голям брой пенсионери, което поставя допълнителен натиск върху публичните финанси и социалните разходи. Това създава социална неспокойност и увеличава риска работещите да се почувстват принудени да платят цената на модернизациите и възстановяването.

Илиев предупреди, че икономическото оздравяване не може да се ограничи само до мерки срещу дълга; то изисква политическо лидерство, способно да мобилизира обществената подкрепа. Липсата на такъв авторитет според него е сериозен проблем за сегашното управление.

Легитимност и политическо лидерство

Според госта политическите решения не могат да бъдат отделени от доверието в управляващите. Той смята, че Макрон е загубил доверието на голяма част от политическия спектър и вече няма достатъчен политически авторитет, за да реализира тежки, но необходими икономически реформи. Като причина за този упадък Илиев посочи „поредица от грешни външнополитически решения“, които са подкопали доверието в различни обществени групи.

Илиев предупреди, че опитът да се задържи напрежението само до следващите избори може да доведе до по-сериозни сблъсъци, особено когато към проблема се добавят сезонните разходи през зимата и растящото недоволство сред различни социални прослойки. Той отбеляза също, че общественото недоволство отразява страх, че сегашното поколение французи за първи път може да живее по‑зле от родителите си.

Политическа поляризация и въздействие върху ЕС

Илиев посочи, че старият полюс между ляво и дясно се завръща с по‑висока интензивност, като в центъра са крайната десница около Марин Льо Пен и крайната левица около Жан‑Люк Меланшон. Той уточни, че самото възстановяване на традиционния дебат не е задължително негативно — става дума за различни стратегии за бъдещето на социалния модел и икономическото възстановяване.

В същото време анализаторът предупреди, че силен изборен успех на крайнодесни сили във Франция и Германия би създал сериозно напрежение върху европейските институции и единството на Съюза. По думите му проектът за „Европа на нациите“ може да изглежда привлекателен за част от избирателите, но опитът за отделяне от установените европейски структури би могъл да застраши цялостта на Съюза.

Илиев заключи, че предстоящият период ще бъде белязан от турбулентност и че справянето с предизвикателствата ще изисква едновременно икономическа смелост и възстановено политическо доверие.