Кракра — „прокълнатото“ село край Вълчи дол с двама постоянни жители

Опустяло селище в община Вълчи дол

Село Кракра в община Вълчи дол, област Варна, е едно от българските населени места, което днес съществува повече в спомените, отколкото като живо селище. Повечето къщи са с рухнали покриви, дворовете са затворени, а следи от живот се забелязват само на отделни места. В центъра детските люлки стоят празни и се движат само от вятъра. До селото не стига автобус, няма магазин и аптека.

От живота в 70-те до днешната пустота

Преди десетилетия картината е била съвсем различна: през 70-те в Кракра е имало училище с две класни стаи, магазин, и къщите са били пълни с хора. Днес сградата на училището е оставена на природата — без прозорци и врати, класните стаи празни, дворът обрасъл, а пътят до нея рядко се изминава. Църквата също се руши, макар да остава като част от духовното наследство на селото.

Легендата за „проклятието“

В местните предания Кракра носи прозвището „прокълнатото село“. Според различни версии на легендата трагедия по време на сватба — сблъсък на две каруци по черен път или падане от кон — довежда до смъртта на сина на богат мъж. Разяреният баща проклина мястото „до девето поколение хората да не се задържат в него“. Тази история се предава от уста на уста и се използва като обяснение за постепенната обезлюденост.

Кой живее в Кракра днес

Към настоящия момент в селото има само една постоянно обитаема къща — в нейния край живеят кметският наместник Панчо и съпругата му Дори, които са пенсионери. През лятото и по празниците се отключват още няколко дома: къща на наследници, още една в съседство и имот, собственост на художник. Постоянни жители обаче почти няма, а имоти в селото не се продават.

Спомените на Виолета Костадинова

БГНЕС разговаря с Виолета Костадинова — родена във Вълчи дол, но израснала в Кракра. Тя е живяла с родителите си в селото до 8-и клас; училището до 4-и клас е било в съседство с къщата ѝ. От 5-и до 8-и клас учи в близкото село Михалич, след което семейството ѝ се премества във Варна — първо бащата, после и майката. Виолета припомня, че селото е било оживено, но постепенно всички се изместили в Девня, Вълчи дол или Варна.

Тя си спомня и преданието, разказвано от баба и дядо, според което Кракра е било „турско село“ и трагедията се е случила при среща на две каруци със сватбари по тъмния път. Въпреки че вече живее във Варна, Виолета поддържа връзка със селото и се връща по празници заради спомени и семейния занаят — пчеларството. Родителите и дядото ѝ са гледали пчели, тя е израснала с тях и вече самата тя се занимава с пчели.

Опити за съхраняване на духовното наследство

Виолета разказва, че въпреки опустошението има инициативи за възстановяване на част от духовните постройки. Тя и двама арендатори изпълняват функции на кметски наместници и работят по възстановяването на параклиса „Света Богородица“. Подготвя се писмо до владиката за разрешение за основен ремонт и вътрешно преустройство.

В стаята на възстановената къща, където говори, на стената висят портретите на прабаба ѝ Васила и прадядо ѝ Банко, подредени са и икони — знак за личната връзка с мястото, която не е прекъсната. Дните, в които тя се връща, преминават в работа около пчелините и в тихи размишления.

Поглед към бъдещето

Макар множество сгради да са оставени на времето и селото да е почти обезлюдено, има хора, които опитват да го поддържат жив чрез ремонти и поддържане на паметта. Настоящото състояние — липсата на транспорт, липсата на търговски и здравни услуги и разрушените обществени сгради — прави възстановяването предизвикателно, но инициативите за параклиса и индивидуалните усилия на бивши и настоящи жители запазват връзката с Кракра.