Избирам България: ще останат ли новите жители в малките населени места?

Какво предвижда програмата

Държавната инициатива „Избирам България“ отвори възможност за кандидатстване за граждани, които са готови да се преместят от големите градове в населени места с под 50 000 жители. Процедурата за участие е изцяло електронна и се осъществява чрез сайта на Агенцията по заетостта. Основното условие за кандидатите е да бъдат в трудоспособна възраст и към момента на заявяване да живеят в градове с население над 50 000 души.

В рамките на мярката поне 1050 участници заедно с техните семейства ще имат право на финансови стимули, при условие че се преместят и започнат работа в по-малко населено място.

Финансовият пакет

Програмата предлага три основни вида подкрепа: еднократен финансов грант в размер, равен на шест средни работни заплати за период от една година; покриване на разходите по преместване на домакинството и багажа; и допълнителни стимули за наем, когато семейството не притежава собствено жилище в новото населено място.

Критично за устойчивостта на инициативата е, че участниците не поемат формален ангажимент да останат да живеят или да работят в избраното населено място след изтичане на финансирането.

Критики от малките общини

В предаването „Бизнес старт“ кметът на село Леденик Антон Кръстев изрази сериозни резерви към начина, по който е оформена програмата. По думите му, много кметове на малки населени места още не са запознати с критериите за подбор и затова очакват проблеми с реализацията и дългосрочната устойчивост на мерката.

Кръстев посочи, че в някои общини липсват базови услуги и инфраструктура — аптеки, общински транспорт, мобилна свързаност и връзка с номер 112. Според него разпределянето на средства без предварителна оценка на тези дефицити може да доведе до неефективно харчене.

Той също така предупреди за риск от злоупотреби, като изрази опасение, че част от местата може да бъдат предварително определени, вместо да бъдат разпределяни прозрачно и по реални нужди.

Аналогии с минали проекти

Кметът направи паралел с държавни проекти от миналото, включително споменатия проект „Странджа‑Сакар“ от 1972 г., при който финансовите стимули привлякоха хора за определен период, но след изтичането им много от тях се върнаха в големите градове. По думите му настоящата мярка може да повтори тези недостатъци, ако не се предвидят механизми за дълготраен ангажимент и развитие на местните условия за живот и работа.

Компонент за българи в чужбина и икономическа перспектива

Вторият компонент от програмата, насочен към сънародниците зад граница, към момента е замразен. Кръстев отбеляза парадоксална ситуация: в региони като Велико Търново местният бизнес внася работна сила от Азия за индустрията и туризма, докато българите в чужбина не получават стимули от държавата да се върнат.

Въпреки това райони около Велико Търново имат относителни предимства — естествен интерес от страна на потенциални заселници, добра икономическа свързаност и очаквана съвместна кандидатура с Габрово за титлата Европейска столица на културата през 2032 г. Тези фактори местните власти възприемат като основа за привличане на нови жители с дългосрочна визия, но подчертават, че без инвестиции в инфраструктура програмата трудно ще доведе до трайно заселване.

Въпроси за изпълнението

Основните неясноти, по които малките общини искат отговори, са конкретните критерии за подбор, начина на разпределение на квотите и мерките за предотвратяване на недобросъвестни практики. Липсата на изискване за оставане след края на финансирането представлява ключово притеснение за местните администрации, които смятат, че без гаранции за дългосрочен ефект парите ще се окажат само временен стимул.

Предстои детайлите по програмата да бъдат уточнени, но към момента местните лидери настояват за по-голяма прозрачност и интегриран подход, който да съчетае финансовите стимули с усилване на местната инфраструктура и услуги.