ИПИ: Властта търси допълнителни приходи без вдигане на данъците

ИПИ предупреждава, че новото правителство изглежда среща затруднения при опитите да намали дефицита чрез реформи в разходите в проектобюджета за 2027 г. Поради вътрешна съпротива към подобни стъпки, властта прибягва до алтернативни решения, насочени към увеличаване на приходната част на бюджета, но оформени така, че формално да не представляват повишение на основните данъци.

Защо разходните реформи са блокирани

Според изказването на Института за пазарна икономика (ИПИ), опитите за свиване на дефицита чрез промени в разходите не получават необходимата подкрепа вътре в управляващите структури. Това вътрешно несъгласие възпрепятства реализирането на прагматични мерки за ограничаване на публичните разходи в контекста на подготовката на бюджета за 2027 г.

В резултат на настояване срещу разходните корекции, правителството би трябвало да намери други начини за постигане на фискална консолидация, които да компрометират възможно най-малко публичните обещания и политическите ангажименти.

Алтернативни подходи към увеличаване на приходите

ИПИ посочва, че реакцията на властта е насочена към мерки, които формално не могат да бъдат тълкувани като вдигане на „основните“ данъци — формулировка, която отразява многократно повтаряното обещание на управляващите да не повишават данъчните ставки на ключови пера. Това означава, че прилаганите механизми за засилване на приходите са структурирани по такъв начин, че да запазят публичната декларация за неизменни данъчни ставки, докато реално увеличават постъпленията в хазната.

Точният характер на тези мерки не се излага подробно в коментара на института, но акцентът е върху избора на инструменти, които формално остават в рамките на обещанията за неповишаване на основните данъци, като същевременно дават ефект в приходите.

Политически и фискални рискове

Коментарът на ИПИ подсказва, че тактиката за избягване на директно вдигане на данъците има за цел да съчетае политическа приемливост с необходимостта от повишаване на ресурсите за публични нужди. В същото време подобен подход крие рискове: ако мерките се възприемат като заобикаляне на обещанията, това може да доведе до напрежение между различните политически сили и до обществено недоверие.

ИПИ отбелязва, че преминаването към приходи вместо към разходни реформи е следствие от съществуващите констелации вътре в управляващата коалиция и от стремежа да се запази публичният имидж по отношение на данъчната политика.

Променя ли се фискалният курс?

Като резултат от посочените фактори, управленската линия към бюджета за 2027 г. става по-ориентирана към намиране на приходи, които да не бъдат категоризирани като повишение на основните данъци. Това изместване на акцента поставя под въпрос мащаба и трайността на евентуалните корекции в публичните разходи — дали те ще бъдат отлагани, осигурявайки краткосрочно решение чрез увеличени постъпления, или ще останат на дневен ред за по-късни фискални ревизии.

ИПИ подчертава, че при наличието на вътрешна съпротива към разходните реформи, управленските решения за приходите могат да се превърнат в основен инструмент за балансиране на бюджета, макар и с ограничения, произтичащи от политическата необходимост за запазване на вече заявени ангажименти.

Заключение

По оценката на Института за пазарна икономика, настоящата динамика показва тежестта на политическите компромиси при формирането на бюджетната политика. Невъзможността да се проведат по-значими реформи в разходната част води до търсене на начини за увеличаване на приходите, които да останат формално в съответствие с обещанията за непроменени основни данъци. Така правителството се опитва да съчетае фискалната необходимост с политическата реалност, посочват от ИПИ.