Политика

ГЕРБ: Край на удобното самоуспокоение за пряка заплаха

ГЕРБ иска ясни обяснения и оценка на риска ГЕРБ отправи остри упреци към министър-председателя Румен Радев след публикувана информация,

ГЕРБ: Край на удобното самоуспокоение за пряка заплаха

ГЕРБ иска ясни обяснения и оценка на риска

ГЕРБ отправи остри упреци към министър-председателя Румен Радев след публикувана информация, че Иран е обмислял възможности за нанасяне на удари по американски военни обекти в Европа, включително и на българска територия. Според партията данните, цитирани от „Файненшъл таймс“, представляват „сериозен сигнал“, който не доказва непосредствен удар, но нарушава досегашното спокойствие и налага незабавна и ясна реакция от страна на държавата.

В публикация във Facebook ГЕРБ подчертава, че географското положение на България изисква последователна и активна политика за защита на националния интерес. Партията напомня, че в условията на въоръжени конфликти сигурността се осигурява с дипломация, надеждни съюзи, качествено разузнаване и готовност на институциите, а не с лозунги.

Критика към Радев: предупрежденията като президент и поведението като премиер

Формацията, водена от Бойко Борисов, обвинява Румен Радев в двоен подход: като президент той е говорил за пряка заплаха за страната, но след като пое поста министър-председател, същият риск бил представян по-опростено като въпрос на „логистика“. ГЕРБ напомня, че националната сигурност не може да бъде преувеличавана преди избори и омаловажавана след тях.

Партията припомня, че още при искането на разрешение от Народното събрание за разполагане на самолети-цистерни във връзка с конфликта в Близкия изток, ГЕРБ е настоявала да бъде направена пълна оценка на риска и да бъдат дадени гаранции за безопасността на гражданите, военнослужещите и военните обекти. Днес, според тях, обществото има право да знае дали тази оценка е била адекватна и дали е била обновена.

Какво иска ГЕРБ от правителството

В позицията си ГЕРБ формулира конкретни искания: да бъде информирано Народното събрание за реалното ниво на заплахата; да се уточни кога българските служби са получили информация за евентуални ирански сценарии; и какви мерки са предприети. Партията настоява оценката на риска да обхваща не само ракети и дронове, но и терористични и прокси действия, кибератаки и саботаж.

Освен това ГЕРБ иска да се уточни какви гаранции и способности за защита са договорени в координация със САЩ и НАТО и да се потвърди, че използването на българска територия е в рамките на мандата, одобрен от Народното събрание. Партията настоява Министерството на външните работи да извика иранския посланик и да поиска официално обяснение дали Техеран разглежда българска територия, граждани или инфраструктура като възможни цели.

ГЕРБ подчертава, че няма да иска страната да се оттегля от съюзнически ангажименти под натиск, но няма да приеме и правителството да се крие зад НАТО, без да обясни какво е договорено и какви гаранции са получени за защитата на българските граждани.

Хронология на разполагането на самолетите-цистерни

Първите американски самолети-цистерни бяха разположени на летището в София, пристигайки на 19 февруари — дни преди започването на войната с Иран, като тогавашният министър на отбраната Атанас Запрянов, в правителството на Росен Желязков, ги определи като част от учение на НАТО. Тези самолети напуснаха столичното летище след като в края на юли САЩ и Иран сключиха мирно споразумение, макар през юли напрежението между страните да ескалира.

По-късно САЩ отново поискаха разполагане на самолети-цистерни в България, като сегашното правителство на Румен Радев разреши това и машините бяха позиционирани на авиобаза „Безмер“. Въпреки опасенията, че присъствието им може да направи страната цел, кабинетът увери, че риск няма, макар и посолството на Иран в България да изпрати официална нота срещу разполагането.

По повод информацията, че Иран е проучвал възможности за удари по американски обекти на българска територия, министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че няма пряка заплаха за националната сигурност. ГЕРБ обаче настоява за пълна прозрачност и актуализирани оценки от страна на правителството и службите.