Фронтовете в Близкия изток се сливат

Пиково напрежение и намален трафик през Ормуз

През последните дни военното напрежение между САЩ и Иран достигна нова вълна на ескалация, която според проф. Владимир Чуков носи белезите на пълномащабни военни действия. Ситуацията остава в състояние между война и мир, като ключов индикатор за това е движението на плавателни съдове през Ормузкия проток. След период на необичайно интензивен трафик, последните данни показват рязък спад — през протока преминават едва 5–6 танкера, посочи Чуков в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

На този фон текат и преговори между Иран и Оман за регулиране на режима на корабоплаване през стратегическия проток, което показва опит за управление на риска, но и уязвимостта на световните енергийни маршрути.

Нови оръжия и руско-ирано сътрудничество

Чуков обърна внимание на появата на нови видове въоръжение в конфликта. Иран съобщава за използване на нова балистична ракета, наречена „Касем Басир“, със среден обсег, оценяван на около 1200–1400 км. Това, според арабиста, променя тактическите възможности в региона.

По думите на Чуков фронтовете започват да се сливат и зад тази промяна стои задълбочаващо се сътрудничество между Техеран и Москва. Той посочи доставки на оръжия през Каспийско море и твърди, че Русия предоставя на Иран експертна помощ и ноу-хау, свързани с балистичните ракети. Тези връзки усилват потенциала на Техеран и усложняват възможностите за деескалация.

Иран вече говори и за стратегия на превантивни удари — концепция, според която страната нанася първи удари, вместо да очаква удари от САЩ или Израел. Чуков предупреди, че при продължаваща американска морска блокада Техеран може да разшири операциите си до Индийския океан и да заплаши Малакския проток — важен маршрут, по който преминава ирански петрол за Китай.

Ролята на хутите и заплахата за световната търговия

Друг ключов фактор в регионалната разпокъсаност са хутите. Те могат да затруднят корабоплаването през Баб ел Мандеб — друг стратегически проток, критичен за световната търговия. Чуков ги определи като „прокси“ на Иран: по-отдалечени от „Хизбула“, но по-близки до „Хамас“.

Според него ситуацията в Йемен остава изключително сложна поради многобройните противници на хутите в страната и силната конфесионална и племенна фрагментация. Това прави нестабилността дълбока и позволява на регионални участници да използват местните сили за проекция на влияние.

Вътрешнополитически измерения: Израел пред избори

Чуков обърна внимание и на политическата динамика в Израел, където на 27 октомври ще се проведат избори. Основното разделение е между блока на Бенямин Нетаняху и широк, но фрагментиран анти-Нетаняху лагер. Лявоцентристките сили засилват антивоенната реторика, настоявайки за прекратяване на войната в Газа и за деескалация в отношенията с Иран и „Хизбула“.

Опозицията обаче ще трябва да събере необходимите 61 депутати, за да сформира мнозинство. Сред споменатите потенциални партньори са Гади Айзенкот, Яир Лапид, Нафтали Бенет, левите партии и Авигдор Либерман. Възможна е и подкрепа от арабски партии, въпреки че Либерман се обявява категорично против такъв съюз. Чуков подчерта, че до 27 октомври има „твърде много време“ и нови разкрития около атаката от 7 октомври 2023 г. могат да променят нагласите на избирателите.

Заключение

Обобщено, проф. Владимир Чуков очертава регион със слети и разширяващи се фронтове — комбинация от пряка военна конфронтация, усилено руско-ирано сътрудничество, ролята на прокси сили като хутите и значими вътрешнополитически процеси в ключови държави като Израел. Всичко това формира сложна и динамична картина, в която малки промени в един сегмент могат да предизвикат вълни от последици в целия регион.