Енергиен преход без да се жертва конкурентоспособността на индустрията

Енергийните цени за небитовите потребители се повишават рязко и поставят под сериозен натиск българската индустрия, което може да доведе до загуба на работни места и понижени доходи. Това заяви Марина Митова, председател на Независима синдикална федерация на енергетиците в България, в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.

По думите ѝ скокът в цените не може да се обясни само с производствения профил или националния енергиен микс. Ключовите фактори са цената на природния газ, наличието на локални енергийни ресурси, разходите за емисии и капацитетът на преносните мрежи. Митова отбеляза, че синхронното движение на цените в България, Румъния и Гърция показва регионален проблем, а не изолирано явление.

Темпът на декарбонизация и сигурността на мрежата

Митова посочи, че въглищните централи носят екологични и здравни разходи, но също така изпълняват важна роля за сигурността и стабилността на енергийната система. Затова според нея темпът на въглеродното облагане трябва да се съобразява с реалната готовност на отделните икономики за прехода, за да не се отслаби конкурентоспособността на европейската индустрия.

„Компанията ще прави всички усилия да се декарбонизира, но тя не може да се декарбонизира със същите темпове, с които расте цената на емисиите. Това не е справедливо за индустрията и за хората“, заяви тя, добавяйки, че бързите и „необмислени“ темпове могат да унищожат производства и работни места.

Компенсации като краткосрочен инструмент, не дългосрочна политика

Митова дефинира компенсациите за бизнеса като временен защитен механизъм, който трябва да се активира при необходимост, но не бива да замества необходимите структурни реформи в енергийния сектор. Тя критикува текущия модел на подпомагане заради забавеното изплащане на средствата, което рискува да обезсмисли подкрепата за предприятията.

Според нея държавата трябва да защити своята позиция и спрямо европейската система за търговия с емисии. Митова напомни, че фондовете, предназначени за компенсации, са публични средства с ограничен ресурс и затова не може да се разчита на тях като на безкрайна възможност за дългосрочна подкрепа.

Призив за по-ясна държавна стратегия

Тя подчерта нуждата от държавна стратегия, която да комбинира краткосрочна помощ с устойчиви инвестиции и реформи, насочени към модернизация на мрежите, подобряване на енергийната ефективност и подкрепа за индустриалните трансформации.

Квалифицираните кадри — риск и предизвикателство

Друг сериозен проблем, според Митова, е недостигът на квалифицирани специалисти в енергетиката. Загубата на такива кадри ще задълбочи трудностите в сектора, особено в контекста на плановете за изграждане на нови ядрени мощности. Тя отбеляза, че тежкият и рисков характер на работата на терен затруднява привличането на млади хора.

„Изпуснем ли отново квалифицираните кадри, затъваме в същата спирала – да се оплакваме после, че няма квалифицирани кадри“, предупреди Митова. Тя добави, че синдикатите заедно с работодателите търсят начини да популяризират възможностите за развитие в сектора и да задържат персонала чрез обучение и условия за кариерно развитие.

Въпроси за бъдещето на индустрията

Митова формулира ключовите въпроси, пред които е изправена страната: как високите цени на електроенергията застрашават конкурентоспособността на българската индустрия; трябва ли да се промени темпът на декарбонизация; кои мерки са необходими за запазване на работните места и квалифицираните кадри.

Тя призова за балансиран подход, който комбинира краткосрочна подкрепа при кризи, дълбоки структурни реформи и политики за обучение и привличане на млади специалисти, за да се гарантира устойчив преход без да се жертва индустриалната база и социалната стабилност.