Чист въздух и икономическа полза за градовете

Сесилия Вака Джоунс, изпълнителен директор на глобалната инициатива Breathe Cities, заяви в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова, че подобряването на качеството на въздуха носи преки ползи не само за здравето, но и за икономическата продуктивност и семейните бюджети. По думите ѝ стратегиите за чист въздух трябва да отчитат и социално-икономическите възможности на домакинствата, особено на най-уязвимите групи.

Въздействие върху здравето и работоспособността

Вака Джоунс посочи, че замърсяването не е само екологичен въпрос — ефектите му върху здравето водят до по-висока болнична заболеваемост, отсъствия от работа и загуби в производителността. По нейни думи, делът на хората, които пропускат трудови дни при пикови нива на замърсяване, е достатъчно голям, за да влияе на ефективността на градските икономики.

Като пример за положителни резултати тя цитира проучване, което проследява над 4 000 деца и регистрира подобрения в развитието на белодробната функция след въвеждане на зони с ултраниски емисии.

Преминаване към чисто отопление — социално и финансово предизвикателство

Според Вака Джоунс ключов елемент при прехода от дърва и въглища към по-чисти източници на енергия е да се гарантира, че новите технологии са финансово поносими за населението. При посещението си в столичния квартал „Факултета“ тя разговаря с местни жители и изтъкна две основни пречки: липсата на подходящи връзки към енергийните мрежи и ценовите условия, които правят дървата и въглищата по-достъпни за много семейства.

Вака Джоунс призова местните власти да търсят начини да направят алтернативите — по-чисти и по-ефективни — икономически по-привлекателни и реално достъпни. Това включва и намаляване на техническите бариери, и преразглеждане на моделите за субсидиране или тарифи, така че бедните домакинства да не бъдат принудени да избират по-замърсяващи горива.

Какво показват опитите на други градове

Инициативата Breathe Cities работи с 16 града, сред които Лондон, Милано, Найроби, Богота, Рио де Жанейро и Банкок. Опитът на тези градове демонстрира стойността на дългосрочни стратегии и междусекторна координация.

В Лондон въвеждането на строги зони за намаляване на емисиите е довело до измерими подобрения в здравето на децата, според представеното изследване. В Богота пък инициативата SUMA събира здравеопазване, мобилност, екологични политики и социални дейности с цел да подобри условията в уязвими квартали, показвайки ползите от интегриран подход.

Препоръки за София и национална координация

За София Вака Джоунс препоръчва политики за чист въздух да станат по-последователни и устойчиви във времето. Тя акцентира върху необходимостта от системно наблюдение на качеството на въздуха, включително конкретни измервания около училищата, и извежда Париж и Брюксел като примери за мерки, насочени към ограничаване на емисиите в близост до учебни заведения.

Като заключение, Вака Джоунс подчерта, че подобряването на качеството на въздуха изисква съвместни действия на различни нива — от градското до националното — тъй като замърсяването често преминава границите на отделните населени места.

Въпросът, който остава за политиците и плановете за градско развитие, е как да се съчетаят мерките за по-чист въздух с достъпно отопление за семействата и с видими икономически ползи за градовете.