Частни паравоенни формации предлагат ескортиране на кораби в Ормузкия проток

Паравоенни частни формирования могат да видят търговска възможност в организирането на ескорти и безопасно извеждане на блокираните в Ормузкия проток кораби след ескалацията на конфликта в Иран. Такива групи вече са работили по охрана на плавателни съдове в миналото, включително с присъствие на свои хора на борда, и имат опит в противодействие на въздушни и подводни дронове и различни отбранителни системи, посочи капитан далечно плаване Христо Папукчиев в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

Според Папукчиев за разрешаване на блокадата някой трябва да поеме риск. Той допуска, че ескорт, осигурен от частни сили, би могъл да доведе до по-бързо решение в сравнение с очакването за намеса на САЩ. В същото време гостът изрази критика към липсата на единен подход срещу хутите през годините, като заяви, че те поддържат тесни връзки с Иран, включително в снабдяването с логистика и оръжие и в координирани операции.

Екипажи, разходи и риск от обезлюдяване на кораби

Блокираните кораби трупат значителни загуби, а напрежението сред екипажите нараства. Много морски договори не предвиждат работа в такива опасни условия, което кара моряците да се опитват да напуснат зоната. Като пример Папукчиев посочи, че филипинските моряци са получили разрешение от властите си да напуснат района на Персийския залив. Това създава реалната опасност съдове да останат без екипаж.

Папукчиев обясни и механиката на корабното финансиране: при корабна ипотека собственикът търси фонд, който покрива част от стойността. Останалата сума идва от компанията-стопанин, която залага актива и плаща месечни вноски към фонда. Ако корабът не носи товар и не оперира, губи приходи, но разходите — за поддръжка на машини и механизми, за заплати, застраховки и оперативни разходи — продължават да текат и изяждат печалбата.

Роля на застрахователите и струпването на кораби

Капитанът посочи, че действията на застрахователите от Лондон допринесли за ескалацията, като предварително създали възприемането, че протокът е затворен. Този подход довел до струпване на кораби, което според него е „мечешка услуга“ спрямо правителството на САЩ и влошава отношенията между лондонски и потенциални американски застрахователи.

Колко важен е Персийският залив и какви са рисковете

По думите на Папукчиев около 20% от световния износ на суров петрол зависи от Персийския залив. Между 20 и 25% от износа на втечнен природен газ, 15% от износа на рафинирани продукти като торове и сяра, и 3–4% от износа в сухонасипния сектор също преминават през региона. Това прави пролива критичен за глобалните доставки и уязвим при продължителна блокада.

Рискът се оценява различно според типа плавателен съд: за танкерите е много висок, за контейнеровозите е среден, а за сухонасипните товари — нисък. Все пак самата концентрация на множество танкери, натоварени със суров петрол, деривати, втечнен газ или химически товари като торове, сяра и амоняк, повишава общата опасност, дори при липса на активни боеви действия.

Някои товари изискват постоянно наблюдение и ангажираност на целия екипаж, за да се запазят безопасни. Освен това съществуват физически процеси, които е трудно или невъзможно да се контролират, като самозапалване на определени товари, което допълнително усложнява експлоатацията при продължителен престой.

Папукчиев подчерта необходимостта от ясен и практичен подход към обезпечаването на безопасността в пролива, като възможните частни ескорти са представени като една от опциите за облекчаване на ситуацията.