Български механичен метод за рециклиране на соларни панели

Къде е проблемът с отпадъците от фотоволтаика

Само около 10% от соларните панели в световен мащаб се рециклират след края на експлоатацията им. Това е посочено от доц. д-р инж. Михаил Загорски, преподавател във Факултета по индустриални технологии на Техническия университет – София, в предаването „Чиста енергия“.

В България през миналата година бяха инсталирани нови 1,2 гигавата фотоволтаични мощности, но въпросът за управлението на отпадъците от панелите остава встрани от усилията за разширяване на зелена енергия. Жизненият цикъл на панелите обикновено е между 20 и 30 години и той може да приключи както по естествен път — заради спад в ефективността, така и поради повреди в централите, най-често механични.

Технически препятствия: деламиниране и ценни материали

Най-голямото техническо предизвикателство при рециклирането е отделянето на отделните слоеве — стъкло, слоеве свързващи материали, соларни клетки и изолация. Стъклото съставлява над 80% от масата на един панел, но най-ценните компоненти са тези, които формират под 1% от теглото — сред тях и среброто.

Доц. Загорски подчертава, че елементите, които са под 1% от масата, са и най-скъпи — те формират над 50% от стойността на панела. Проблемът е не само в отделянето на тези материали, но и в икономическата оправданост: в много страни депонирането все още излиза по-евтино от рециклирането, което задържа развитието на пазара.

ЕкоРеСолар — механично деламиниране като решение

Екип от Техническия университет — София работи по проект ЕкоРеСолар, в рамките на който се разработва технология за екологосъобразно рециклиране, съвместима с принципите на кръговата икономика. Концепцията е базирана на механично деламиниране, което да позволи разделяне на слоевете без агресивни химически процеси и да улесни повторната употреба на ценните материали.

По проекта са регистрирани два полезни модела, публикувани са научни материали и е изграден прототип, който в момента преминава през финални тестове. Според Загорски, една от основните цели е да се докаже ефективността на технологията и да се представи за потенциална инвестиция.

„Една от целите на проекта ни беше разработването на прототип, с който да продължим тестовете си, да докажем технологията и ефективността ѝ, и потенциално да я предложим на бъдещи инвеститори. Правим финални промени по нашето тестово устройство и се надяваме с началото на новия семестър през септември да включим още студенти в работата ни“, каза доц. Загорски.

Приложимост и следващи стъпки

Прототипът служи за лабораторни и полеви изпитания, за да се оцени устойчивостта на процеса, процентът възстановими материали и икономическата рентабилност при различни сценарии. След успешни тестове технологиите могат да се предложат на инвеститори и да се внедрят в рециклиращи предприятия.

Потенциал за регионално лидерство

Загорски изтъква, че България има традиции в рециклирането и капацитет да се превърне в регионален лидер при преработката на отпадъци от възобновяемата енергия. Той посочва, че устойчивото решение минава и през проектиране на продуктите с мисъл за последващо рециклиране — „design for recycling“.

„България има капацитета и потенциала да стане лидер, стига да го искаме и да проявим съответната предприемчивост. Това е бъдещето – не просто да ги произвеждаме и използваме, а и да ги рециклираме“, каза той.

Реализирането на подобни технологии може да намали зависимостта от депа, да осигури повторно използване на ценни метали и да създаде добавена стойност в страната, ако бъде съчетано с регулаторни стимули и инвестиции в инфраструктура за рециклиране.