Бизнес

Българската електроиндустрия губи позиции заради конкуренцията

Българската електротехническа индустрия е изправена пред сериозни предизвикателства заради силната конкуренция от т. нар. трети страни — предимно Китай,

Българската електроиндустрия губи позиции заради конкуренцията

Българската електротехническа индустрия е изправена пред сериозни предизвикателства заради силната конкуренция от т. нар. трети страни — предимно Китай, Турция, Пакистан и Индия, заяви д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). Коментарът беше направен в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.

Белелиев посочи, че фирмите от тези държави оперират при различни икономически условия — по-ниски заплати, други данъчни тежести и по-слаби екологични изисквания — което им позволява да предлагат по-ниски цени на търгове в България. Когато основен критерий е цената, българските производители често губят срещу оферти от трети страни.

Влияние на международните цени на суровините

Друга съществена трудност е рязкото поскъпване на основни метали — сребро, злато, мед и алуминий — които са ключови за електротехническата продукция. Белелиев даде пример с производството на трансформатор, чието изработване отнема между 8 и 15 месеца. Ако цените на компонентите като мед или стомана нараснат в този период, стойността на вече договорения продукт не се коригира и производителят понася загуби.

Според него в Китай вътрешните цени и субсидиите осигуряват значително конкурентно предимство, защото там разходите за метали не следват директно международните борсови равнища.

Статистика и пазарни ефекти

Белелиев подчерта, че електроиндустрията остава водещ секторен износител за страната — над 12% от износа представлява този вид продукция. В същото време, по налични данни, над 70% от обществените поръчки в страната се печелят от компании от трети страни. Той посочи, че българската продукция е търсена на пазари, където се държи на качеството и се плащат определени данъци, докато в България доминира ценовият критерий.

Членове на БАСЕЛ съобщават за намаляване на темповете на производство, а някои предприятия, свързани с автомобилната индустрия, са били затворени. Търсенето на основните пазари, на които работят българските производители, също показва спад, което според Белелиев ще се отрази в официалните статистически данни с леко негативен знак.

Предложения и искания от БАСЕЛ

За да се защити секторът, БАСЕЛ лобира за въвеждане на изискване за минимум 50% европейско и българско участие в проекти, финансирани с публични средства. Белелиев припомни, че в първите европейски помощи е съществувало условие 51% от доставките да бъдат произведени в ЕС или в държави с търговски споразумения със съюза. Според него подобно изискване би ограничило масовото навлизане на китайски и други фирми от трети страни на българския пазар.

Асоциацията настоява и за задължителна индексация на цените при дългосрочни доставки, прекратяване на практиката с фиксирани твърди цени и въвеждане на формула за корекция спрямо борсовите котировки на медта и други основни суровини. Понастоящем подобна опция се прилага само за строителния сектор, където компаниите могат да индексират цените си всяко тримесечие на база инфлационни индекси.

Реални последици за договорите и пазара

Има единични случаи на фирми, които са отказали или не могат да изпълнят подписани договори поради поскъпването на суровините. Повечето български предприятия продължават да изпълняват задълженията си, но на загуба, което прави бъдещото им оцеляване и конкурентоспособност по-трудни. Белелиев очаква ефектите от тези загуби да станат по-очевидни в началото на следващата година.

Той не очаква металите и ключовите суровини за електроиндустрията да се върнат към предишните си нива поради геополитически фактори и засиленото търсене, свързано с електрификацията.

Белелиев зададе и въпроси за бъдещето: възможен ли е дефицит на мед и други метали, какво ще означава това за европейската енергетика, ще може ли ЕС да постигне целите си за добив, преработка и рециклиране до 2030 г., и реалистично ли е връщането на част от производството от Азия в Европа. Вижте целия коментар във видеото.