България се превръща в регионален център за батерийно съхранение

България регистрира бърз ръст в инсталирането на батерийни системи за съхранение на електроенергия, възползвайки се от масовото навлизане на фотоволтаични мощности и спад в хидроелектричното производство заради ниското ниво на река Дунав. В страната вече работят около сто обекта за съхранение, разположени на бивши летища, в заводи и в близост до електроцентрали.

Капацитет и планирани проекти

По данни на Министерството на енергетиката през септември общата инсталирана мощност на действащите батерийни системи е около 5,7 гигавата. Освен това чрез механизми по европейския план за възстановяване са подписани договори за проекти с общ капацитет за съхранение около 14 гигаватчаса.

Експерти отбелязват, че темпът и мащабът на разгръщане са необичайно бързи в европейски мащаб. През 2025 г. България е осигурила приблизително 9% от новоинсталирания капацитет за съхранение чрез батерии в Европа.

Практически приложения и примери

Бързата експанзия позволява на батериите да поемат пикове в потреблението и временни спадове в производството от водноелектрически и ядрени централи, въпреки че те не заместват спирания на ядрени реактори за дни или седмици.

Ярък пример е ТЕЦ „Марица-изток 3“, който някога бе втората по големина въглищна централа в страната. Построена с четири блока по 210 мегавата, тя значително намали въглищното си производство след изтичането на дългосрочен договор през 2024 г. Част от вече наличната инфраструктура за присъединяване към преносната мрежа вече се използва от батерийна инсталация. „Въглищата излизат, батериите влизат. Това беше правилното място в правилния момент“, казва Васил Щонов, ръководител на „КонтурГлобал“ в България. Той добавя, че „всичко се случи случайно“, но решението да се изключи въглищен блок и да се свържат батерии към тази връзка е увеличило гъвкавостта на системата.

Влияние върху износа и пазара

Нарастващите възможности за съхранение допринесоха и за увеличаване на нетния износ на електроенергия през лято. През юли и август страната отчете нетен износ от около 830 гигаватчаса месечно — повече от два пъти над средното ниво за май и юни. През юли основният поток на износ беше към Румъния; оценено по българските пазарни цени, нетният пренос през тази граница възлезе на около 74 млн. евро.

По думите на Щонов гъвкавостта е особено важна за България, тъй като около две пети от електроенергията се произвеждат от АЕЦ „Козлодуй“, а наличните газови мощности, които могат лесно да се регулират, са по-малко в сравнение с някои съседни държави. Затова той смята, че страната все пак трябва да запази минимален резерв от въглищни мощности за гарантиране на енергийната сигурност при сурова зима или прекъсване на газовите доставки.

Причини за растежа и оперативни срокове

Според Никола Газдов, председател на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия, бързото развитие се дължи повече на съвпадение на обстоятелства, отколкото на предварително планирана държавна стратегия. Основните двигатели са разрастването на фотоволтаичните централи, което създава дневни излишъци, и сравнително опростените процедури за изграждане на батерийни системи. По неговата оценка голям проект може да бъде реализиран за по-малко от 18 месеца.

Ограничения и предизвикателства

Въпреки ползите, превръщането на страната в „батерия на Балканите“ среща ограничения. Междусистемните връзки със съседите имат ограничен преносен капацитет, което ограничава възможностите за износ при излишъци. Сегашните батерийни системи обикновено осигуряват съхранение от около един до шест часа, при някои до осем часа, което ги прави подходящи за краткосрочно балансиране, но не и за дълготрайно заместване на централизирани мощности.

Ленарт Херман, старши консултант в мюнхенски изследователски център по енергетика, предупреждава и за икономически риск: „Масовото навлизане може да ограничи и собствената им рентабилност. Батериите се зареждат при ниски цени и отдават при високи; колкото повече системи правят това, толкова повече се стеснява ценовата разлика, от която печелят.“

В резултат България постигна значителен напредък в развитието на батерийни системи, но балансът между техническите възможности, пазарните правила и трансграничните връзки ще определи доколко устойчив ще бъде този модел в дългосрочен план.