България — батерията на Източна Европа

България запази стабилност на енергийната си система през горещото и сухо лято, докато в други части на Централна и Източна Европа ситуацията се усложни. Това посочи инж. Мартин Георгиев, изпълнителен директор на „Електрохолд Трейд“, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов. По думите му бързата интеграция на системи за съхранение промени баланса в националния микс и превърна страната в значим износител на електроенергия.

Структура на енергийния микс и ролята на съхранението

Базовата производствена рамка остава ядрената мощност от АЕЦ „Козлодуй“, която формира около 37–38% от микса. В слънчевите часове фотоволтаиката достига приблизително 30%. ТЕЦ-овете дават близо 20%, а водноелектрическите централи — около 10%. Вятърният принос през летните месеци е ограничен до 3–4% заради спокойно време.

Ключовата промяна е в акумулаторните системи. Инсталираният капацитет за съхранение от около 4000–4500 MW и близо 15 000 MWh позволява да се покриват пиковете и критичните периоди: според Георгиев тези системи осигуряват около 15% от дневното потребление, когато търсенето е най-високо.

Намалено производство в региона и технологичен буфер у нас

Европейските реки, включително Дунав, достигнаха рекордно ниски нива, а повишената температура на водата затрудни охлаждането на някои ядрени централи. В Унгария централата „Пакш“ работи с по-нисък капацитет, а румънската „Черна вода“ също намали мощностите си. Во Франция около 6000 MW ядрени мощности бяха изведени от експлоатация заради климатични затруднения.

По-спокойната ситуация в България се обяснява с по-добри инженерни решения при водовземането на АЕЦ „Козлодуй“ и с високи водни запаси в каскадите на ВЕЦ след дъждовната зима и пролетта, което дава технологичен буфер при охлаждането и производството.

Батерии, износ и икономическа полза

Благодарение на възможността да съхранява излишната слънчева енергия през деня и да я отдава в пиковите вечерни часове, България регистрира исторически рекорд по износ през месец юли. В пиковите периоди батериите отдават над 3000 MW в продължение на до 5 часа — стойност, която според Георгиев надхвърля моментната мощност на АЕЦ „Козлодуй“.

Търговската разлика между покупка на евтина дневна енергия и износ през вечерните часове носи приблизително 1 милион евро на ден за българската икономика. Освобождаването на съхранена енергия държи едрошните цени в страната с около 10–12% под тези в Румъния през вечерните часове, което подпомага конкурентоспособността на местния бизнес.

Управление и бъдещи рискове

От „Електрохолд Трейд“, които управляват един от най-големите портфейли батерии в страната, отбелязват, че работа с такава динамика изисква непрекъснат мониторинг, високо професионално ниво и модерни управленски системи. В същото време в съседни държави вече са активирани аварийни планове и големи индустриални предприятия, включително автомобилни фабрики като Dacia, ограничават или спират вечерни смени.

Комбинацията от геополитическо напрежение по доставките на газ от Персийския залив и екстремните метеорологични условия създават риск от енергийни проблеми в региона. Сред наблюдаваните фактори, които ще определят развитието на пазара в следващите месеци, Георгиев посочи продължителността на летните горещини, геополитиката и природния феномен Ел Ниньо. Исторически Ел Ниньо често е съпроводено от по-меки зими в Европа, което би намалило отоплителното натоварване.

Целият разговор с инж. Мартин Георгиев можете да гледате във видеото от предаването.