Август е най-горещият месец в историята на наблюденията

Август беше регистриран като най-горещият месец от началото на наблюденията, с глобална аномалия от 1,65 градуса по Целзий над средните нива за периода 1850–1900 г., съобщиха учени, цитирани от ДПА. Данните показват, че месецът се нарежда наравно с юли 2023 г. и е най-топлият август, измерван досега, според Службата на Европейския съюз за климатични промени „Коперник“.

Данни и глобален контекст

По изчисленията на „Коперник“ средната глобална температура през август беше с 1,65 градуса по-висока в сравнение с изходния период 1850–1900 г., който се използва като представител на доиндустриалните нива. Учените отбелязват, че през месеца температурите отново са преминали ключовия праг от 1,5 градуса над тези доиндустриални стойности — явление, което се случва за първи път след превишението през ноември 2025 г., посочват експертите.

В източника се посочва, че настоящото повишение е свързано с продължаващите емисии на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива. Това затопляне ще продължи, докато емисиите не бъдат редуцирани до т.нар. „нетна нула“, предупреждават учените.

Ефекти в Западна Европа и регионални екстреми

Отчeтът на „Коперник“ посочва, че Западна Европа е преживяла най-топлото си лято от началото на наблюденията, надминавайки предишния рекорд от 2003 г. Горещите вълни през август са продължение на серията от екстремни горещини, започнала през май, което доведе до засилена суша и дълготрайни последици за региона.

Тежка суша е отчетена в Обединеното кралство, Франция, Унгария, Румъния и Сърбия. Поради това големите европейски реки — от Рейн и Дунав до Днепър — са отбелязали изключително ниски дебити, което повлия на водните ресурси и транспорта по реките, както и на екосистемите, зависещи от нормални водни нива.

Значение на прага 1,5°C и международни ангажименти

Според учените преминаването на прага от 1,5 градуса спрямо доиндустриалните нива е важен индикатор за увеличен риск от по-чести и по-интензивни екстремни явления — суши, горещи вълни, наводнения, повишаване на морското равнище и загуба на видове. Именно затова в Парижкото споразумение от 2015 г. държавите се договориха да ограничат глобалното затопляне „значително под“ 2 градуса и да полагат усилия то да остане в рамките до 1,5 градуса.

В материала се припомня, че постигането на тези цели изисква значително намаляване на емисиите и стремеж към „нетна нула“. Учени и институции предупреждават, че без устойчиви мерки и политики затоплянето ще продължи, което ще увеличи тежестта и честотата на неблагоприятните климатични явления.

Какво следва

Резултатите от август поставят ново внимание върху глобалните климатични тенденции и необходимостта от ускорени действия за намаляване на емисиите. Данните от „Коперник“, цитирани от учените и отразени от ДПА и БТА, подчертават, че без промяна в енергийните практики и политики настоящите динамики на затопляне могат да продължат и да задълбочат вече наблюдаваните социални, икономически и екологични въздействия.

В следващите месеци и години наблюденията на температурите и на екстремните явления ще бъдат ключови за проследяване на скоростта на затопляне и за оценка на ефективността на предприетите мерки за ограничаване на климатичните промени.