Археолози: Гроб в Латвия от IX век може да крие жертви на викинско нападение

Откритие и генетичен анализ

Ново проучване привежда доводи, че шестима души, погребани в един гроб в Латвия преди повече от хиляда години, може да са загинали при насилствено нападение, възможно дело на викинги. Изследването е публикувано в Journal of Archaeological Science: Reports.

Генетичният анализ обхваща останките на четирима възрастни мъже, едно момче и едно момиче. Резултатите показват, че момчето е син на един от погребаните мъже, а друг от мъжете е роднина в трета степен. Проучващите установяват местен балтийски произход на групата, с принадлежност към семигалите — едно от племената, населявали региона през желязната епоха.

Травми и възможни причини за смъртта

При три от мъжете учените откриват фатални наранявания, причинени от остри оръжия — вероятно брадва или меч. Сред жертвите са бащата на момчето, третостепенният роднина и още един мъж, които са понасяли травми, несъвместими с естествена смърт. За останалите трима погребани (две лица без видими остри травми и жената) причината за смъртта не е установена.

Авторите на проучването посочват, че една от възможните хипотези е смъртта им да е настъпила по време на бой помежду си или в конфликти със съседна общност. Възможността за нападение от викински групи също се смята за реалистична, предвид датировката на гроба и характера на установените травми. Археологът Елина Петерсоне-Гордина от Латвийския университет, съавтор на изследването, коментира, че никога няма да бъде възможно да се потвърди категорично причината, но нападение остава вероятна опция.

Погребални обичаи и контекст

Въпреки че поне трима от погребаните изглежда са умрели насилствено, целият групов гроб е оформен внимателно според местните погребални практики. Всички са положени с традиционни дарове и обичайно ориентиране: жената е с глава, обърната на северозапад, а мъжете са наредени в редица до нея с глави, обърнати на югоизток. Тази подредба е наблюдавана и при други местни погребения от същия период и подсказва, че погребаните са били уважавани членове на общността.

Изследователите отбелязват, че повечето гробове в района съдържат само по един индивид, което прави случая с шестимата в един гроб нетипичен и подсилва идеята, че те са загинали едновременно при един инцидент или събитие.

Археологическият ансамбъл и хронология

Гробът е част от некропола Чункани-Дренгери, разположен близо до Рижкия залив на Балтийско море. Обектът, открит през 1924 г., включва стотици погребения от периода между VII и XI век, т. е. от желязната епоха в Латвия. Радиовъглеродното датиране поставя разглежданото погребение във втората половина на IX век — в периода, когато започва епохата на викингите.

Елина Петерсоне-Гордина посочва, че характерът на гроба и генетичните данни подкрепят хипотезата за местен балтийски произход на погребаните, а именно принадлежност към семигалите. Тя отбелязва също, че особеностите на погребението съвпадат с други находки от некропола Чункани-Дренгери.

Значение на откритието

Комбинацията от антропологични находки, генетични връзки между индивидите и доказателства за фатални остри травми дава възможност за по-детайлно разбиране на социалните и насилствени взаимодействия в региона през IX век. Въпреки че остава неизвестно кой точно е извършил нападението, изследването добавя важни данни за конфликти и контакти между местните балтийски общности и външни сили в ранносредновековния период.