Адвокати в България използвани в онлайн схема с фалшиви правни съвети

Онлайн платформа публикува фалшиви отговори от името на адвокати

Група български адвокати са попаднали в измамна схема, при която техни лични и служебни данни са използвани без тяхно разрешение в интернет платформа, предлагаща правни консултации. На сайта има форма „въпроси и отговори“, където се внушава, че отговаря самият адвокат, което според пострадалите дискредитира юристите и създава погрешно впечатление за оказана правна помощ.

Адвокат Мартин Костов посочи в предаването „България сутрин“, че повод за обръщение към обществеността е конкретна интернет платформа, в която фигурира голям брой данни за различни адвокати. По думите му в полето за контакт има и опция да се пише директно чрез WhatsApp, като неговото име също присъства на сайта.

Неправилни и извън компетентността отговори

Костов обясни, че на платформата има отговори на въпроси, които приличат на негови, но в много случаи не са в неговата компетентност. Той е направил проверка и с колегите в своята кантора, като установил, че за едни и същи въпроси са публикувани много сходни отговори, които не навлизат в голяма дълбочина.

Според адвоката най-вероятно измамата е осъществена чрез използване на изкуствен интелект или друга подобна технология, а като основен мотив той посочва възможността за монетизиране на услугите и трафика към платформата.

Правна рамка и възможности за реакция

Костов коментира, че в момента българското законодателство не предвижда лесен механизъм, с който чрез разпореждане да бъде блокиран даден сайт. Поради това той предлага да се помисли за някакъв оперативен метод, който да позволи блокирането на платформи от този тип, когато се установи злоупотреба.

Адвокатът подчерта, че деянието представлява извършване на престъпление и по тази причина прокуратурата е компетентният орган за реакция. По думите му е започнала проверка, а държавното обвинение може да се самосезира, тъй като вече има достатъчно данни по случая.

Съвети към гражданите

Костов призова хората да използват подобни платформи само с информативна цел — за да проверят кои адвокати фигурират в базата и дали са членове на кантори или професионални организации. Той препоръчва, когато има реална нужда от правна помощ, да се осъществи личен контакт с адвоката и едва след това да му се поверят поверителни или платени услуги.

Гостът в предаването посочи още, че е важно гражданите да изискват идентификация на адвоката и да бъдат по-критични и взискателни при избора на консултант. В практиката на неговата кантора често се случва хора да се свързват по имейл от пощата, която изглежда легитимна; когато обаче дойде моментът за плащане, е редно клиентите да проявят допълнителна бдителност.

Заключение

Случаят показва сериозен риск за професионалната репутация на адвокатите и потребителите на онлайн правни услуги. По-голяма проверка на съдържанието в платформите, изискване за идентификация на лицата, които дават консултации, и активни разследващи действия от прокуратурата са сред посочените мерки за противодействие. Адвокатите и гражданите са призовани към повишено внимание и предпазливост при използването на подобни услуги.