Европейските енергийни системи под ударите на климата

Антон Иванов, заместник-председател на Управителния съвет на Българския енергиен и минен форум, заяви в предаването Made in Green с водещ Роселина Петкова, че екстремните горещини, засушаванията и природните бедствия все по-често застрашават функционирането на европейските електроенергийни системи. Тези климатични промени ударно влияят както върху възобновяемите източници, така и върху традиционните мощности, включително атомните и водноелектрическите централи.

В интервюто Иванов посочи, че решението е в развитието на широко разнообразие от производствени мощности, които да могат да се допълват и балансират при различни климатични условия. По думите му разчитането на един-две типа източници вече не е устойчив модел предвид нестабилността на природните условия.

От национални мрежи към регионална свързаност

Иванов напомни, че европейските електроенергийни системи са изграждани първоначално с акцент върху националната сигурност и потребностите на отделните икономики. Днес обаче нараства значението на регионалното развитие и междусистемната свързаност. Това налага не само модернизация на преносните мрежи, но и по-добро координиране на взаимоотношенията между различните енергийни пазари.

Увеличаването на преносните капацитети и подобряването на управлението на взаимното влияние между системите са ключови елементи за справяне с екстремни натоварвания и локални дефицити. Иванов подчерта, че без адекватни междусистемни връзки един регионален шок може да доведе до прекъсвания с широко поле на влияние.

Как климатът засяга отделните източници

Българската енергийна система по традиция се базира на три основни стълба: ядрена енергетика, въглищни централи и водноелектрически мощности. Именно тези елементи обаче изпитват различни натиск от климатичните промени.

Продължителните засушавания оказват очевиден ефект върху водноелектрическите централи. Ниските водни нива в реките, включително на река Дунав, могат да ограничат работния режим и производителността на язовири и речни станции, обясни Иванов. Това води до намалени резерви и по-голяма зависимост от алтернативни източници в критични периоди.

Рисковете не подминават и ядрените мощности. През летните месеци по-ниските водни нива и повишените температури усложниха охлаждането на някои централи, което влияе върху техния капацитет и безопасна експлоатация. За пример Иванов посочи и наблюдаваните случаи във Франция, където затоплянето на океанската вода доведе до натрупване на медузи във филтрите на охладителните системи и бе необходимо ограничаване на производството.

Вятърните централи също не са имунизирани срещу климатичните промени. Дълги периоди със слаба въздушна циркулация намаляват добивите от вятърна енергия, а прогнозируемостта на ресурсите се усложнява. Облачността и промяната в интензитета на слънчевата радиация оказват директно влияние върху производството на соларни инсталации.

Нито един източник не е напълно защитен

Иванов обобщи, че няма традиционен енергиен източник, който да е напълно защитен от въздействията на климата. Поради това стратегията трябва да включва не само разширяване на възобновяемите капацитети, но и инвестиции в гъвкави, балансиращи мощности, адекватни резерви и по-силна преносна инфраструктура.

Ключов елемент в тази стратегия е и подобряването на управлението на взаимното влияние между пазарите — координация, обмен на информация и оперативна съвместимост ще намалят риска от системни смущения при екстремни климатични събития. Само чрез комбиниран подход — диверсификация на производството и укрепване на свързаността — е възможно да се осигури по-стабилна енергийна сигурност пред лицето на променящия се климат.