Работната среда утре: роботи, AI и творчество

Къде стоят хората, когато машините поемат всичко

Арх. Вержиния Николова, управител на строително-инвестиционната компания „Конструктив България“, обсъди в деветия епизод от рубриката „Град на бъдещето“ в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов потенциалните промени в работната среда, предизвикани от изкуствения интелект и роботиката. Тя започна от идеята, че скоро AI и роботи биха могли да поемат дори целия брутен вътрешен продукт на една държава, което изправя пред нас въпроса каква ще бъде ролята на човека.

Николова нарече настоящия период „Втори ренесанс“, в който се поставят основни въпроси: ще има ли традиционна работна среда, каква ще е тя и какви изисквания може да поставят самите роботи. Тези теми според нея трябва да насочат и архитектурните решения в близко бъдеще.

Проектиране с човека в центъра — и с очи към машините

При проектирането на работни пространства арх. Николова припомня, че винаги се започва от производствената сила на предприятието. В производствени сгради и фабрики човекът трябва да е в центъра на процеса, като се вземат предвид неговите нужди, но и условията, необходими за функционирането на машините.

Тя обърна внимание, че хората прекарват значителна част от живота си в работна среда, която дълго време е оставана на заден план спрямо жилищната. Според нея стандартите за работни помещения трябва да се определят от същите базови потребности, като тези за жилищата — комфорт, уют и връзка с природата.

Ролята на човека и идеята за гарантиран доход

Николова представи историческата мотивация за труд — осигуряване на доходи и лично удовлетворение чрез самореализация. Ако машините започнат да произвеждат целия БВП, остава сериозен въпрос каква цел ще има човекът. Тя посочи, че е възможно да остане предимно стремежът към творчество и самореализация, а понятието „работа“ да се трансформира в „съзидателни дейности“.

Това обаче води и до друг драматичен момент — темата за гарантирания доход. Архитектът попита дали хората са подготвени психологически за живот, в който доходът е гарантиран, но целта в живота, свързана с професионална реализация, може да бъде отнета.

Нов модел на работното място

Според Николова, ако сегашният модел на работа изчезне, ще се наложи ново зониране на пространството — например ясно разграничение на зони за концентрация и за творчество, където хората да създават и да реализират идеите си. Тя отбеляза, че в САЩ и Западна Европа офисите дълго се променят в посока домашен уют, докато у нас все още преобладават стерилни работни пространства.

Цветовете и разнообразието в обстановката имат голямо значение за настроението на хората — това илюстрира с анекдот за цветни марокански съдове, които блестят различно в зависимост от средата. Връзката с природата е още един ключов фактор: биофилният подход и достъпът до зеленина и свеж въздух намаляват физическия и ментален дискомфорт, който настъпва при продължително живеене и работа в изцяло изолирани, високи сгради.

AI като инструмент — неутрален и подлежащ на контрол

В заключение арх. Николова подчерта, че изкуственият интелект е мощен инструмент, който може да служи както за добри, така и за вредни цели — сравнение, което тя направи с атомната енергия. Необходим е разум в развитието на технологиите, за да бъде ползата от AI насочена към менталното и творческо развитие на хората, освобождавайки ги от рутинни дейности и давайки им повече време за четене, творчество и овладяване на нови умения.

Архитектурата, според нея, ще следва общественото развитие — идеите за работна среда трябва да отразяват промените в начина на живот и в начина, по който хората ще търсят стойност и смисъл в бъдеще.