Всяко второ запитване към Isar Aerospace е за военна мисия

Д-р Рада Попова, директор „Правни и регулаторни въпроси“ в Isar Aerospace, заяви в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Дориана Ранкова, че делът на запитванията за мисии с военна цел е нараснал рязко и вече превишава половината от общия обем. Попова коментира и други ключови тенденции в европейската космическа индустрия — от увеличения интерес към частни инвестиции до предстоящата общоевропейска регулаторна рамка.

Частно финансиране и конкурентен натиск

Попова посочи, че през последните 6–7 години се наблюдава съществена промяна: проекти с високи капиталови нужди, включително частните компании за ракети, могат да бъдат финансирани основно с частни средства, а не със субсидии от държави или от данъкоплатците. Тя подчерта, че този приток на частен капитал засилва конкуренцията и увеличава шансовете Европа да създаде няколко големи играчи с глобална конкурентоспособност.

Според Попова следващите пет години ще покажат кои компании имат устойчив бизнес модел и кои ще бъдат придобити или ще преориентират дейността си. Тя акцентира върху необходимостта частното финансиране да остане двигател на развитието, тъй като то стимулира по-ефективна конкуренция и иновации в целия сектор.

Ръст на военните заявки и грижа за данните

Геополитическите промени водят до пренареждане на търсенето: клиентите вече не гледат само цените, а и на сигурността на данните, както и на възможността мисията да остане под европейска юрисдикция. Попова цитира конкретни проценти: докато в периода 2024–2025 г. запитванията за възможни военно-ориентирани мисии са били около 15% от всички, само една година по-късно те надхвърлят 50%.

Тя уточни, че става дума не за агресивни операции, а за мисии с отбранителна цел. Това пренасочване показва нарастващото търсене на услуги, които гарантират контрол върху данните и опериране в рамките на европейското право.

Регулации и рискове за младите компании

Предстоящият EU Space Act има за цел да въведе единен регулаторен стандарт за космическата индустрия в Европа. Попова обясни, че компаниите участват в диалога с европейските институции, но изрази опасения, че прекалено строги или обемни изисквания могат да задушат растежа на новите играчи.

„Европа трябва да внимава относно количеството изисквания, които поставя пред своите космически оператори, тъй като конкурентоспособността на Европа е най-важният приоритет“, каза тя и добави, че излишната бюрокрация и усложняване на процедурата за получаване на лиценз могат да спрат или значително да забавят развитието на младите европейски компании.

Попова апелира регулациите да намерят баланс между сигурността и свободата за иновации, така че да не се загуби темпът на технологично и пазарно развитие.

Данните като основна икономическа стойност

Според Попова макар ракетостроенето да е ключово за достъпа до космоса, най-голямата бъдеща икономическа добавена стойност ще дойде от събирането, обработката и използването на данните. Конкурентоспособността е функция на цялата верига — от изстрелването и конструирането на сателити до осигуряването на приложения и услуги, базирани на получената информация.

„Най-вероятно ще спечели този, който държи цялата верига в ръцете си“, коментира тя, като даде пример със структури, подобни на SpaceX и тяхната услуга Starlink, които комбинират инфраструктура и услуги. Попова добави, че докато компаниите не интегрират всички елементи напълно, партньорствата могат да допринесат за печалба на двете страни.

В заключение, Попова очерта ключовите предизвикателства пред европейската космическа индустрия: задържането на конкурентоспособността чрез подходящо регулиране, опазване на данните и подкрепа за растящото частно финансиране, което вече променя начина, по който се реализират висококапиталови космически проекти.